През 2013 г. излезе последният филм на Никълъс Виндинг Рефн – „Само Бог прощава“, който веднага се сблъска с негативни отзиви и оценки от страна на публиката и на редица представители на "сериозната кинокритика". Недостатъците на лентата бяха изтъквани отново и отново, и в най-общи линии се свеждаха до простия факт, че режисьорът е вложил цялото си време и енергия в това да експонира концепцията си на преден план, създавайки един на пръв поглед нестандартен наратив, който видимо не се вписва в мейнстрийм представата за това, какво следва да представлява съвременното "арт кино". Малкото диалог и някои от по-сюрреалните сцени от своя страна озадачиха средностатистическия филмов ентусиаст, който побърза да отхвърли филма, като поредния провалил се, претенциозен арт проект, на поредния предозирал инфантилната си амбициозност европейски режисьор. В края на краищата като единствен позитивен аспект на лентатата, бе изтъкната красотата на операторското майсторство, която така или иначе никой не можеше да отрече. В действителност, обаче всички измерения в цялата им комплексност на продукцията на Рефн не могат да бъдат изчерпани от един епидермален критически анализ, защото тя дори не се опитва да налага и представя добре изляти, лесносмилаеми образи, нито пък един особено реалистичен и линеарен сюжет. „Само Бог прощава“ трябва да бъде разглеждан през логиката на концепцията, която изгражда, (като, разбира се, вземем под внимание и майсторството, с което е заснет всеки кадър), само така може да се отсъди по-ясно и точно, дали той е постигнал предварително поставените си цели или не.
Като цяло филмът представя две успоредни сюжетно-концептуални линии (всяка от тях със своя собствен кинодискурс и мотиви), които в края на краищата се преплитат една в друга, за да синтезират една много интересна и провокативна цялостна картина на стилизираната микровселена на Рефн – жестока и именно поради това – "справедлива". От една страна на преден план е изведен сюрреалният образ на тайландския полицай Чанг, който по признанието на самия режисьор, олицетворява Бог. Интересното при Рефн, обаче е, какво точно "божество" се опитва да ни покаже.
В началото на филма, когато виждаме Чанг в действие, е след като Били (братът на главния герой Джулиан) си набавя и убива малолетна проститутка, заплащайки на баща й за „услугата“. В подобна ситуация се разкрива за пръв път старозаветната природа на въпросното тайландско божество, което дава на съкрушения мъж своята благословия да отмъсти за смъртта на дъщеря си, по какъвто начин сметне за добре. Веднага става ясно, че в неговия свят действа максимата – око за око, зъб за зъб и че образът на Бог като полицай дошъл да съди и раздава справедливост е единственият логичен отговор, който Рефн може да даде на жестокостите и трагизма, с които е изпълнено човешкото съществуване.
След като бащата пребива до смърт Били, Чанг не губи време и го наказва за малодушието, с което е позволил такова нещо да сполети дъщеря му. Той отрязва ръката му с катана, която изважда буквално от нищото – действие, което в рамките на филма придобива почти сакрален/религиозен характер, защото унищожението на тялото е единственият начин да се изкупи в действителност греха – само болката на един човек може реално да компенсира страданието на друг. Този Бог не е милостив, той не е любов (както християнския) и се явява единствено като олицетворение на справедливостта. Рефн дори преобръща един от знаковите мотиви от Новия завет – "гледат, но не виждат, слушат, но не чуват". Чанг изтезава един престъпник, като накрая избожда очите му и забива две дълги игли в неговите уши, като казва – „Щом не иска да вижда, нека не гледа, щом не иска да слуша, нека не чува“.
Екзистенциалният съспенс във филма всъщност идва от сблъсъка на това божество с Джулиан и неговата майка (Кристал), която иска на всяка цена да отмъсти за смъртта на садистичния си син. Тя се явява нещо като "аватар на злото" ("вероятно дяволът", ако си позволим да перефразираме Бресон) в лентата – неспособна да разбере "отвъд доброто и злото" природата и значението както на греха, така и на любовта. В нейните очи Били е невинен, защото е олицетворение на свръхчовека, който упражнява своето право да се разпорежда със света и хората, както сметне за добре – тя поставя неговата сила над закона и справедливостта. Тук всъщност се преплита и вторият тематичен пласт на лентата, който от своя страна разкрива и очертава сложния образ на Джулиан, живял винаги в сянката на по-големия си брат. Тук Рефн представя подчертано по фройдистки образите и техните действия. Силата, която притежава Били, не идва от другаде, а (както подчертава майка му в един разговор с Джулиан и една проститутка) от размера на пениса му, който винаги е надминавал този на по-малкия му брат. Тази динамика между Кристал и по-малкия й син, започва лека-полека да ни разкрива природата на парадоксалния образ на Джулиан. Давайки, например, отговор на въпроса, защо на няколко пъти в лентата той е абсолютно неспособен да докосне женско тяло. Единия път проститутката го връзва и той я гледа, докато тя мастурбира, а втория си представя, как постига физически контакт, но след като разбира, че това е илюзия побеснява и пребива двама мъже. Той е напълно под контрола на майка си, която го е „кастрирала“, първо, защото постоянно го сравнява с „по-мъжествения“ му брат и второ, защото манипулира Джулиан като по-млад да убие баща си. Този краен модел на едиповия комплекс, който Рефн извежда на преден план, има зловещи и неочаквани последствия. Лишен от бащина фигура, която да потиска неговите импулси спрямо майка му, Джулиен се превръща в роб на изкривената си любов към един недостижим обект. Това му пречи да има нормални взаимоотношения, с която и да е друга жена, защото той винаги поставя на първо място връзката с майка си, която на всичкото отгоре не отговаря на неговите, от нейна гледна точка, алогични чувства (на изкривена, но "истинска" любов) към нея.
Поради тази причина срещата на Джулиан и Чанг се превръща в един от ключовите моменти в лентата. Предизвикателството, което младежът отправя към тайландския Бог, е единствения му шанс да намери мъжка фигура в живота си, която първо ще надвие него, а после ще се пребори и с деспотичната му майка, като по този начин ще заеме завинаги мястото на липсващия баща. Тук Рефн отново се опира на Фройд и идеята му, че концепцията за Бог е толкова привлекателна, защото създава една перфектна бащина фигура (същевременно отдалечена и любяща – силна, но справедлива), която може да бъде константа и в зрелия живот на вярващия. Ръкопашният бой между Джулиан и Чанг е централен момент за "катарзиса" на незадоволения Едип. Богът бързо го побеждава и заема тази квазибащина роля завинаги, факт който се затвърждава и след последната среща на Кристал със сина й. Тя прави последен опит да го доминира и използва нуждата му от одобрение и любов – убеждава го да отиде в дома на полицая и да убие всички намиращи се там. Джулиан, обаче, вече освободен от ролята си на мъжа в семейството, взема "правилното" решение и в последния момент се противопоставя на майка си, докато Чанг през това време ритуално я убива в луксозната й хотелска стая.
Завършеният катарзис на Джулиан, обаче идва в самия край на филма, когато той плаща за всички грехове, които е извършил, заради патологичните си влечения и едиповия си комплекс. Чанг, режейки ръката му, по особен начин, създава усещането за своеобразен вид кастрация, която обаче по своята същност е полярната противоположност на тази, на която го е подлагала майка му цял живот. Тялото и личността са вече свободни от отровното влияние на несъзнаваното – героят е наказан и подтиснат. Джулиан намира себе си в изкуплението, той вече има бащина фигура, която да снеме от него отговорността за жестоките последици от действията му (дори, ако за това плаща твърде брутална цена). Рефн с нескрито удоволствие изобразява този безкомпромисен Бог, който използва силата си да "приведе в ред" сътворението, хората и света. Точно в това се крие привлекателната му страна – той е винаги близо до нас, вземайки пряко участие в живота ни. Този Бог оставя нашата свобода и личност неприкосновени, но винаги се грижи да живеем в рамките на справедливостта и истината, помагайки ни да изкупим всеки свой грях само с едно бързо движение на катаната.
