Схемата е проста. Един добър учен, който вярва в силата на мисленето, в сблъсък на живот и смърт с един лош учен, който вярва в силата на тленната обвивка. Една симпатична компания от „лоши” (шарена и артистична) в сблъсък на живот и смърт с една антипатична компания от „лоши” (надрусана и алчна). А по средата – самотен робот, който мисли и обича повече и по-деликатно от всички, взети заедно, и трябва спешно да разбере кое какво значи в този объркан свят. В „Чапи” режисьорът Нийл Бломкамп се връща към родния си Йоханесбург, където се развиваше действието и на неговия пълнометражен дебют, „Сектор 9” (2009). И точно както в „Сектор 9” филмът започва с „документални свидетелства” на експерти и очевидци, за да се върне после назад и да разкаже предхождащата ги история. Отново както в „Сектор 9” тази история се върти около една огромна корпорация – в случая такава, която покрай обичайното си производство на оръжие пуска и линия с роботи за гражданска употреба. Както в „Сектор 9” най-силното драматично напрежение е в отношенията между реалните и фантастичните същества (които са изключително красиви за гледане, дори нищо красиво да не се случва на екрана). И пак както в „Сектор 9” южноафриканският актьор Шолто Копли, неистово даровит, е в централната роля и прави много повече от очакваното – нищо че сега е „скрит” под дигиталните одежди на робота. Приликите обаче свършват дотук: „Чапи” не е нито непредвидим, нито убедителен в причинно-следствените връзки, нито безупречен в подбора на изпълнителите или в разгръщането на образите като „Сектор 9”. Той е едно шарено зрелище, което държи заето окото, но скоро губи сърцето и ума. Което е наистина тъжно, защото освен вече доказания талант на Бломкамп и Копли, в „Чапи” са попилени и други благодатни възможности.

Малко повече за сюжета. В Йоханесбург, един от най-криминалните градове на Земята, през 2016 г. са вкарани в употреба роботи полицаи: те са титаново недостъпни за куршумите и за корупцията, така че за отрицателно време престъпността рязко спада. Всичко се променя внезапно, когато Добрият учен (Дев Пател от „Беднякът милионер”), току-що измислил идеалния изкуствен интелект, решава да го пробва на един бракуван екземпляр от конструираните именно от него механични полицаи. В това време Лошият учен (Хю Джакман от „Върколакът”, който още малко и ще се пръсне от добити във фитнеса мускули, забележително нелеп в тази роля) ревниво иска да наложи своето изобретение (уродлив уред за масово изтребление), а деловата шефка на Корпорацията, за която работят и двамата (Сигорни Уийвър от „Пришълеца”, заменима с когото и да е в този образ, включително с Джакман например), не му разрешава. Малка тайфа бандити, притисната от по-властна такава, случайно се сдобива с „подобрения” с интелект робот, кръщава го Чапи, накичва го с пъстри надписи и мутренски ланци и почва да го учи на добро и лошо по своя си начин, за да го използва в грабежите си. Новороденото съзнание на Чапи е бързо, но все пак има нужда от известно време, за да порасне и да укрепне. Време обаче няма – както главния герой в „Елизиум”, втория филм на Бломкамп, от предизвестената смърт го делят едва пет дни. В първата половина на филма роботът е с държанието и мисленето на изплашено дете, във втория – на гневен тийнейджър и това, макар и по съвсем очаквани начини, произвежда единствените прочувствени моменти: колкото и да ви е досадила вече екшън данданията, видът на едно метално създание, което се опитва да използва „вълшебната думичка”, убедено, че с нея ще се защити от жестокост, няма как да не ви хване за гърлото.

Лошото е, че никой в “Чапи” не е на емоционалното ниво на робота и това на места стои като търсен ефект, но през повечето време прилича на безсилие да се развият персонажите. Всички без изключение са еднопланови, познати до болка фигуранти в една наивно поучителна история, която щеше да е отлична за малки дечица, ако не беше пълна с ругатни, престрелки и не показваше ненужно грозни гледки като разполовяването на човешко тяло. Известността на „звездите” не само не помага, а и силно пречи, особено в случая с Уийвър и Джакман, които изглеждат пришити насила с рекламна цел. За разлика от тях малката „звездичка” Дев Пател се справя чудесно, макар че ролята му не предполага кой знае какви актьорски висини. И тук стигаме до най-сбърканото нещо в този филм.

Ролите на двойката, която „осиновява” Чапи, се изпълняват от Йоланди и Нинджа от южноафриканската рап-рейв група „Ди Антворд”. Има хиляди хора на този свят, които биха отишли на бегом да гледат „Чапи” именно заради тях, дори Бломкамп да им е непознат, а киното да не ги вълнува особено. Тези двамата са филм сами по себе си и има толкова хляб в тях, че въвличането им в проекта е едно от най-умните неща, които е направил режисьорът. Едно от най-глупавите е, че вместо поле за мащабна изява, им е дал само тези малки плоски образи. „Ди Антворд” („Отговорът” на африканс) съществува от 6-7 години и за това време се превърна в малък култ, защото си намери абсолютно самостоятелна и неописуема ниша. Който не ги е чувал и най-вече който не ги е виждал още, може да добие доста ясна представа за тях от Zef Side („зеф” е жаргонната дума, която парадоксално събира в смисъла си „кич” и „шик” – „Ди Антворд” наричат стила си с нея), Enter the Ninja (клипът, с който „взривиха интернет”), Baby’s On Fire (където личи колко не се вземат на сериозно и как не се пестят за публиката си) и „Умшини уам” – безумната късометражка на Хармъни Корин с тях в главните роли, от която личи какви киночудовища могат да бъдат. Това са хора в постоянен пърформанс: всичко, което казват, правят и слагат по себе си, е пресилено до крайност, постоянно иронично. Те са известни с отказа си от всякакви комерсиални зависимости и с непокорната си линия на поведение: те решават къде ще изнасят концерти, сами си осигуряват декорите и си измислят персоните, лично си режисират клиповете... На пръв поглед приличат на някакви десни, агресивни, некултурни хорица, което на втори поглед се оказва срамна грешка: „Ди Антворд” нямат проблем с цвета на кожата или сексуалната ориентация на хората наоколо и го заявяват в прав текст, никак не ги е грижа кой колко е красив и в техен клип е по-вероятно да видиш мишки вместо тигри или хора с физически проблеми вместо стандартните танцьорки по гащи. Осиновили са си дете от улицата, имат си едно собствено (на име Сикстийн), уж са още заедно, уж вече не са. При тях всичко е такова: не е ясно колко е истина и колко – шега или преувеличение, но човек никога не остава с усещането, че са го лъгали. И при постоянното псуване, размахването на оръжия, пениси и друг мачо-реквизит, зверенето в камерата и всички „корави” жестове, „Ди Антворд” не те оставят с горчилка в устата, нито с впечатлението, че си се докоснал до нещо мръсно, студено и чуждо. В „Чапи” те влизат със собствените си имена, обичайната си естетика (от костюмите и прическите до графитите на Нинджа), дори с музиката си. И нищо повече от тази повърхностна заемка, което е много жалко, защото са способни на далеч повече.

Дотук Бломкамп има три пълнометражни филма, и трите – научнофантастични (четвъртият, предвиден за 2017, енто продължение на “Пришълецът”, обещава още роботи, още извънземни, още Сигорни Уийвър и още по-голямо отдалечаване от свежото начало в Йоханесбург). Бюджетът на първия, „Сектор 9”, беше 30 милиона долара, а този на втория, „Елизиум” – четири пъти по-голям. В първия играеха световно неизвестни актьори с огромен талант (42-годишният Шолто Копли, актьор с размаха на Дейниъл Дей-Люис, дебютира именно там), във втория и третия – звезди на американския мейнстрийм, което никак не помогна на качеството. Първият разчиташе на плътната история и понятно, обичливо разгърнатата човешката страна на човеци и нечовеци, следващите клоняха към специалните ефекти и екшъна. Резултатът е очевиден: „Сектор 9” ще остане в историята като нещо новаторско, с душа, а „Елизиум” и „Чапи” вече отшумяват като поредното сезонно стечение на обстоятелствата. Не, ако много ви се гледа нещо за „чувстващи машини”, по-добре пробвайте с малкия шведски сериал за роботи „Истински хора”: непознати лица, любопитни казуси, диалог, в който ви се иска да участвате, непредвидими развои.