Мястото на рецензия за „Бай Иван: Филмът“ трябваше да е в тематичния брой за успеха в българското кино. „Филмът“ попада в темата на броя – от една страна, сериозен зрителски и касов успех, от друга – бедно, да не кажем съвсем бездарно съдържание. Продукцията обаче излезе на голям екран дълго след редакционното приключване на броя.
„Бай Иван: Филмът“ капитализира популярността на ютюб канала на Димитър Кирязов „Светът на Ванката“. В една от паралелните интернет вселени "Светът на Ванката" заема 4-то място в последната класация на най-влиятелните български влогъри (2021 г.) на Forbes. Само за година каналът се е придвижил дотам от 20-а позиция. Клиповете в канала са гледани общо 187 млн. пъти. Тази онлайн популярност е монетизирана с издаване на книга „Светът на Ванката: Ваканцията“ и „Бай Иван: Филмът“, който е видян от близо 60 хил. зрители в полупандемично време.
Филмът e бaзиpaн нa oбpaзите на бaй Ивaн и Cпacĸa oт ютюб ĸaнaлa. Техните роли се изпълняват от Димитъp Kиpязoв и партньорката му в живота Cилвия Йopдaнoвa. Te ca aвтopи и нa cцeнapия. (Πpoдyцeнт и peжиcьop e Hиĸи Πaвлoв. Oпepaтop e Ивaн Ивaнoв, a мyзиĸaтa e нa Bиĸтop Cтoянoв.) Кратката и злонамерена рекапитулация е, че хора с фалшиви сертификати са гледали менте филм с менте смешки, в които има толкова хумор, колкото месо в кренвиршите на пазара. Рекламират се по сходен начин: „истински смешният филм“ е като „истинските кренвирши от месо“.
Какво смешно намира българската публика в скечовете за бай Иван и Спаска, би следвало да е предмет по-скоро на социологически, антропологичен или психологически анализ, отколкото на кинокритика. Бай Иван и Спаска са средностатистически съпрузи (каквото и да значи това) те говорят на меко и с диалектни заемки, откъдето трябва да блика хумор, и общуват посредством заповеди, крясъци, обиди и закани. Обикновено Спаска изпраща Иван да купи нещо, той се проваля в тази проста задача, а ситуацията отнема средно 8 минути. Кирязов гради образа като тотален дебил с фелдфебелски уклон и желание да бъде pater familias, което му желание постоянно бива минирано - от живота, от жена му, от сина му и от бакалина. Хуморът е битов, скечовете се въртят около проста ситуация тип „колко души са нужни за завиването на ел. крушка“ и тръгват едни безкрайни варианти, които трябва да създадат комичен ефект, само че колкото повече се теглят и множат, толкова по-малко смешно става.
Уж има основно разбиране как работи вицът, който по условие е кратък, разчита на ярки щрихи и не търси детайли и подробности. Само че тук като че ли от ситуация с комичен потенциал старателно се остъргва всяка възможност за смешно чрез постоянно насилване, повторения, нулево чувство за ритъм, структура или обрат. Лошата игра също не помага. Структурата на „Филмът“ е на роудмуви, в което бай Иван и Спаска поемат от Бургас до София, за да може той да участва в тв състезание, където се проваля зрелищно и се прибира в родния си град, за да установи, че апартаментът му е обран до шушка, докато синът му е бил вътре - вперен в екрана на компютъра и неразбрал какво се е случило.
Вероятно съществува правило, че ако първия път не е смешно, изобщо не е смешно - но създателите на филма са решили, че ако достатъчно настойчиво повторят една и съща ситуация, публиката все ще усети, че трябва да се смее. А повторения се налагат, тъй като става въпрос за час и половина екранно време, в което героите не търпят никакво развитие, а за да се запълни времето, се въвеждат нови персонажи, играни от същите участници, в приблизително сходни ситуации и така до края. Междувременно текат лесни подигравки с тийнейджърите, вечно залепени за екраните на смартфоните си, с инфлуенсърите и с онези, които искат да са инфлуенсъри, има и още два-три неясни типажа с множество ментални отклонения.
Бай Иван е встрани от традицията на дебелашкия хумор, изграждана близо 30 години от Шоуто на Слави, „Комиците“ и подобни тв продукции, и това май е единственото добро нещо, което може да се каже за филма. Оказва се, че не е нужно да нагазиш в пошлотия, откровена чалга и подкоремен хумор, за да спечелиш зрителски интерес и едната ютюб популярност е достатъчна. На фона на пълни с мизогония и обидни стереотипи шоупрограми, които текат в национален ефир, липсата на сексистки клишета в продуктите на „Ванката“ е едва ли не приятна изненада (да, Спаска е идиотка, но такъв е и Иван и всеки друг участник – дебилизмът е демократично разпределен между всички участници). Уви, с това май се изчерпват достойнствата на „Филмът“, защото става въпрос за беззъб, несмешен материал. Хора без особен артистичен талант и усет за смешно правят опит за комедия – това вероятно би било заключението на част от аудиторията, която дори не подозира съществуването на свят, в който Ванката е влиятелен влогър с милиони гледания. Обяснението на успеха на „Бай Иван: Филмът“ дава анонимен зрител в онлайн форум: „На хората им омръзна американското кино и искат нещо, ново свежо наше ама, без витизчйските превземки на артисти от софийските театри… Бай Иван си е добре направен филм, с ясна таргет аудитория, и си има голяма гледаемост и е направен без една стотинка държавна пара като софийското кино“.
Можем до утре да прилагаме „софийски“ критерии, оценявайки качествата на „Филмът“, но се оказва, че създателите му познават публиката си и са съумели да ѝ предложат продукт, който да я убеди да плати за сертификат, билет и пуканки и да види на голям екран (филмът не е достъпен за онлайн теглене) продукция, която може да гледа от екрана на телефона. А защо тази публика се задоволява с толкова ниско качество продукт, както казахме, е въпрос на друг тип анализ.
Материалът е изготвен
с финансовата подкрепа
на Национален фонд „Култура”