Петият игрален филм на румънската режисьорка Анка Дамиан, чиято динамична и смела филмография демонстрира авторски почерк в постоянен флирт с популярните жанрове, държи зрителя в трилъров съспенс, без да следва утъпкани структури. И е едно от чаканите заглавия в програмата Румънски дни на Трансилванския филмов фестивал в Клуж-Напока.
Иван е харизматичен и обръгнал на „рисковете на професията“ разследващ журналист, саможив и пресметлив в действията си. Има връзка със сестрата на колега, която е бременна от него и е отчаяно по петите му, въпреки неговото безразличие. Обиграл е перото си да произвежда герои и да превръща историите от живия живот в приказки, смесвайки истина с фикция. В нещо подобно се забърква сам след неангажиращ секс в хотел с преводачката Йоана по време на командировка в Кабул. Скоро след като се връща в Букурещ, Иван научава, че тя е мъртва, но „завещанието“във вид на поверителна информация, което му е подхвърлила, не му дава мира. Сякаш омагьосан, той тръгва интуитивно по следите на призрака ѝ, който го отвежда при автентичните герои от неговите журналистически разкази и му помага да се вгледа в тях и да ги разбере, преди да ги е превърнал в сензационен репортаж. Така на пръв поглед безсмислената среща на Иван с Йоана го променя завинаги и го събужда от летаргията на рутината и самодостатъчността.
Замислена в четири части със заглавия „Лунен хотел“, „Истина“, „Йоана“ и „Иван“, без делението да нарушава целостта на повествованието, фабулата се движи от общото и идеята към конкретиката и детайла; от формалния код на професионалните отношения към емоционалната партитура на личните светове. Осезаем е контрастът между градската заобикаляща среда на Иван и родното село на Йоана, където той откарва тялото ѝ с катафалка; между офисни интериори и бетонните екстериори на неговата работна и основна жизнена среда и неугледния провинциален пейзаж и простодушност на роднините ѝ, на които също разказва една от своите „приказки“, за да ги успокои. И да свърши недовършената работа на селския поп с мислене на чиновник. Докато в главата му сякаш отекват думите на вдовицата на загинал румънец в Афганистан: “На журналистите им се плаща да казват истината.”
Анка Дамиан споделя в интервю, че идеята за изхабен от професията си герой, престанал да вярва в човечеството и в смисъла на личните жертви, идва след разговор с циничен румънски журналист, който ѝ разкрива връзката между това, което четем във вестниците и действителността. „Моят филм изследва две съдби и два различни избора по отношение на ценностите, което позволява на публиката да придружава главния герой през личното чистилище на връзката му с истината и любовта. "
Сещам се за поне четири други румънски филма от последните години, които се занимават с търсенето на истината зад привидния ѝ, деформиран облик. Позиция на дете на Калин Петер Нетцер и Матура на Кристиян Мунджиу изобличават корупционните механизми на обществено функциониране, останали от тоталитарно време и превърнали лъжата в норма, а Посредникът на Адриан Ситару и Извънредни новини на Юлия Ругина атакуват конкретно медийната среда: главните герои са също журналисти, които отиват по-далеч от професиналните си задължения, за да обърнат с хастара навън днешната медийна етика. И докато в споменатите филми героите стигат до конкретни разкрития, в Лунен хотел Кабул Анка Дамиан акцентира върху самия акт на търсене на истината, без да предоставя детайлна сюжетна развръзка. В епоха, наводнена от информация, парадоксално родила фалшивите новини, информационното затъмнение и успешно потулила истини, като тези за Румънската революция или за 11-ти септември, например, самият стремеж към истина е повод за размисъл, и за катарзис.
