Криминалният трилър може да бъде категоризиран жанрово като комедиен или не, но обичайно е придружен с кървава баня в края или далеч преди финалните надписи.

Но може да бъде дефиниран и според натюрела на главния герой. Който или е по-умен от зрителя, или далеч не. Но ако изглежда по-наивен от него, сговорчив и сантиментален едновременно, а постепенно се окаже и неочаквано смел, най-вероятно става дума за филма „Мъже на делата“. Тук героят знае повече, отколкото му се иска, адаптирал се е в своето ограничено от филма пространство и битува в него с комично усърдие, а зрителят постепенно бива въвлечен в неговата драма.

Men of Deeds (както е заглавието на английски) може да ни навее мисълта, че е комична парафраза на класиката на Франк Капра отпреди близо сто години – там мистър Дийдс отива в града заради наследство, но в румънския филм иде реч за персонаж, който решава да продаде апартамента си в града и да остане на село. Откровената американска комедийна класика е заменена с простодушен, сякаш комедиен образ на селско ченге, попаднало в доста оплетени ситуации, които до последно се мъчи да неглижира.

Селският полицай има по-скоро вида и поведението на селския идиот, неговите гримаси, паузи, сервилно или изумено поведение налагат някакъв хумористичен дисонанс с мечтата му за овошки и градина. Останал без деца и семейство и донякъде отчужден от ролята си на скромен стражар вече 10 години в някакво гранично село, той бленува за градината, за да осмисли живота си и да остави нещо след себе си. Единствените му роднини са неговите брат и сестра, които определено не са съгласни с тези планове. Муден и вял, полицаят няма да отстъпи пред роднините си, но е затънал в монотонното си съществуване и работата му е основно да пъди местните рибари от реката заради опасността от наводнения.

Междувременно той романтично проучва как да изпълни мечтата си за овощната градина и важните неща в селото остават някак встрани от него. Докато полицаят нехае, местният кмет се изживява като баща на всички и често е в компанията на подозрителен поп и още по-съмнителни и застрашителни чужденци.

Ситуацията започва да се променя, когато пристига нов млад полицай и изведнъж главният герой се превръща в умел деспот. Явно нещо е научил от кмета, защото командва, начертава граници, дисциплинира и тероризира новака. Дори внезапното убийство в селото не изглежда да променя нагласата на бягащия от проблемите полицай, който не проявява никакъв интерес реално да упражнява професията си.

Убийците обаче правят неочакван ход и го поставят в особено положение. Идват и му се изповядват, молят за прошка, после деликатно намекват, че мечтата за градината може да стане реалност. Изведнъж героят сякаш изплува от безгрижното си и безгръбначно съществуване и започва да проглежда какво става около него, макар и отново да е склонен по-скоро на компромиси и на заобикаляне на всякакви конфликти. Но границата неусетно вече е премината и дори и да си неудачник, обстоятелствата те принуждават да вземеш решение и преминеш към действие. Мъжът с тъжното лице и смешни гримаси, затънал до уши в някакво мечтателно униние и откъснат от ролята си на пазител на реда и закона, сякаш най-после стъпва на земята. Това го довежда на една ръка разстояние от любовта и семейството, но по-близо до кървавата баня.

Актьорът в ролята на това местно ченге парадоксално въздейства с тази смесица от комичност и автентичност в отявлено доброто си изпълнение. Камерата държи лицето му постоянно отблизо, сякаш му се подиграва и дава и на нас материал за присмех. Той въздиша, мига, премълчава, съобразява като някакъв бавноразвиващ се човек и все едно виждаме на длан как мъчно тече мисълта му, преди да успее да отреагира. Докато търчи подир мечтата си за градина, служи покорно на местните величия, крие уплаха си от убийствата, прави се на началник по извънредно смехотворен, но и зловещ начин… Ала все пак успява да излезе от прикритието на селски идиот.

Комедийният фон на тази провинциална драма е забележително сдържан, но и красноречив – например някакви впиянчени отрепки служат вярно на кмета и намигват на новия млад красив полицай от храстите. И те, както повечето от героите, няма да ни изненадат особено, когато свалят маските. Всичко, ставащо на това място, сякаш вече сме го подозирали и преди то да започне да се разнищва пред очите на главния герой.

Но пък именно това е хубавото на „Мъже на делата“, който остава в съзнанието като някакъв тип пародия на истинския криминален жанр. Тук полицаят не желае да проведе разследване, но то се провежда някак от само себе си пред него и го принуждава да не остава безучастен. В този сърцат, някак парадоксален и гротесково точен филм невинните, както и виновните, се сриват по сходен нелеп и тромав начин.

Хубаво е, че има и българско участие в „Мъже на делата“ в лицето на част от екипа. Със сигурност нашето кино има какво да научи от подобен филм, локализиран в скромна среда, етнографски обозначима като сиромашка и така близка нам, но с актьори, режисура и сценарий, които постигат забележителна дълбочина.

До един момент персонажите плуват в маранята на клишетата, но неусетно ни вкарват в реалностите на една вечна битка, която всички водим и губим ден подир ден. И която всъщност сме способни да спечелим, поне на кино.