„Великата свобода“ е едва вторият пълнометражен игрален филм, режисиран от австриеца Себастиан Майзе. Тиролецът започва своята филмова кариера във Виенската киноакадемия през 2003 г. с късия филм „Фотосесия“, който го събира със сценариста Томас Райдер, с когото ще създадат неразделен екип. Майзе и Райдер работят заедно много преди филмовите им проекти да стигнат до снимачния етап: в интервютата си режисьорът не скъпи хвалбите по адрес на Райдер, който освен че участва дейно в творческия процес, но и усърдно списва сценария според обсъжданите идеи. Наистина екипната им работа успява да изгради синкретична цялост, а подстъпите им към различно по форма̀та и насоките си кино се съчленяват в умението да контролират емоционалния заряд в дълги, документални по вида си епизоди.
С „Великата свобода“ австрийците вече взеха две награди: първо, награда на журито в конкурсната програма „Особен поглед“ в Кан и сега, Голямата награда на кинофестивала в Сараево. Макар че филмът се открояваше от всички останали в сараевския конкурс не само заради принадлежността си към западните държави, но и спрямо художествената си изпипаност, която успява да удържи кохерентен наратив въпреки многобройните темпорални разкъсвания и ретроспекции. Дори без да разчита на сигурността на линеарно разгръщащо се действие, филмът представя живота на главния си герой в продължение на 23 години (между 1944 и 1967 г.), и то в разбъркана последователност.
Самото заглавие „Великата свобода“ извиква асоциации с известната хамбургска улица Große Freiheit в квартала на червените фенери Санкт Паули, а в контекста на филма те се въплъщават в конкретно място: филмът завършва в гей клуб със същото име. Сюжетът също е вдъхновен от действителни исторически факти, които всъщност са допринесли към началната идея. Ханс Хофман (Франц Роговски) е млад мъж, който прекарва по-голямата част от живота си в затвора по силата на параграф 175 от наказателния кодекс, наследен от нацистка Германия, който предвижда 2 до 3 години затвор за всеки, обвинен в каквато и да било хомосексуална дейност. Известен още като „срамния параграф“, 175 е бил валиден до края на 60-те (когато завършва и филмът), но реално е премахнат с репарации чак през 2017 г. Тогава, разбира се, повечето от 50-те хиляди потърпевши мъже са били вече мъртви или твърде стари. Героят на Роговски представлява една по-тясна група от затворници, които с идването на американската армия са преместени от концентрационния лагер в ареста, за да доизлежат присъдите си. Този детайл придава на младия Ханс, едва 20-годишен в този момент, нотката трагизъм, който, макар и неразгърнат, насища всичките му (често безразсъдни) постъпки с искреност и безкомпромисна воля за живот.
Филмът дължи до голяма степен успеха си на химията между Франц Роговски и Георг Фридрих в ролите на вечно свързани и постоянно разединявани от амбивалентните си желания един към другиго съкилийници. Фридрих е австрийски актьор с над 80 филмови и телевизионни роли зад гърба си, вариращи от популярна държавна телевизия до колаборации с Ханеке и Улрих Зайдъл. Роговски пък е от по-новото поколение немскоезични актьори, който обаче в последните години не намира време да си поеме дъх: само през 2021 г. на екран излизат четири филма с негово участие. В ролята си на Ханс във „Великата свобода“ той успява да преобрази физическия си образ така, че да изиграе както 20-, така и 50-годишен затворник, като запазва непокътнати вътрешните убеждения на героя, които са и двигатели на неговата добросъвестност и лоялност. В хода на сюжета Ханс чинно излежава всичките си кратки присъди и скоро след това се завръща в затвора, където току-що са арестували негов любовник, затова и филмът проследява само и единствено случващото се между стените на карцера: там е животът, там е свободата.
Парадоксално, в света „на свобода“ няма място за хомосексуалните мъже, които, както Ханс, не се стремят да крият сексуалността си на всяка цена. Безпардонната му увереност в правото на изразяване и консумиране на секса е всъщност свързана и с безусловната му вяра в любовта като идеал. По тази линия и неочакваната близост между него и Виктор (Фридрих) се явява като следствие на Хансовото добродушие. Операторската работа на французойката Кристел Фурние, която е известна с колаборациите си със Селин Сиама, борави до съвършенство с малкото естествена светлина – слънцето и кибритените клечки са единственото присъствие от външния свят, чието нахлуване е оправдано. Фурние съсредоточава камерата си върху части от мъжките тела в тесните пространства на килиите (филмът е сниман в истински затвор), като голотата и уязвимостта им взаимно се предполагат.
Несъмнено „женският поглед“ на камерата е търсен ефект, тъй като Майзе споделя в интервю, че първоначално е искал да работи с други две знаменити французойки зад камерата: Елен Лувар (работила с Миа Хансен-Лов, Аличе Рорвахер, Аниес Варда) и Аниес Годар (традиционно свързвана с Клер Дени). За затворническа история, изцяло лишена от женско присъствие, единствената намеса на жена изгражда образите в тактилно еротична последователност, която се простира далеч отвъд самите секс сцени, разпръснати из филма. Резултатът дори не може да се нарече обективизиращ или фетишизация на мъжкото тяло заради ясно отличимото присъствие на дълбока мъка: от присъдата, от стигмата, от невъзможните любови (с осъдени за хомосексуалността си мъже) и приятелства (с убийци). Да, младите тела са показани с присъщия им заряд, но филмът намира своето истинско любовно потвърждение в благия поглед на Роговски и приветливата усмивка, с която дава грешни показания, за да може любимият му да бъде освободен. Със същото деликатно изражение раздава юмруци, кодира любовни писма в килийното копие на Библията и се оставя да бъде арестуван още в първата си вечер на свобода. Затова и заглавието може да се осмисли като иронична заигравка, отронена от устата на главния герой: че каква ти свобода, щом не можем да бъдем такива, каквито вече сме? „Великата свобода“ се оказа и най-отявлено активисткият филм в селекцията на тазгодишния фестивал в Сараево, призовавайки Германия да преосмисли още едно от белите петна в собствената си история.
