Носителят на „Златен леопард“ от Локарно в конкурса „Режисьори на бъдещето“ „Нощна сирена“ (Чехия/Словакия) поразително си прилича с носителя на наградата на ФИПРЕССИ „Каменна костенурка“ (Малайзия/Индонезия). И двата разказват за угнетени жени, с които общество и мъже са злоупотребили в миналото, но в настоящето са събрали сили за отпор, възмездие и отърсване от потисничеството. И двата вплитат фолклорни мотиви, забулвайки страданията и жестокостта под вълшебния им воал, и  разчитат на главозамайващи природни пейзажи, за да отразят „неравнодушната природа“ на героините си. И двата прибягват до познати жанрови структури, без да претопяват авторството си изцяло в тях. И двата започват с куп въпросителни и градят съспенс, докато разплитат загадките на сюжета в ретроспекция. И в двата събралите кураж жени проявяват „вещерски“ наклонности, най-вече в ситуации на самоотбрана. Но докато поезията в „Каменна костенурка“ омекотява активисткия пласт и го изтласква на втори план, то хорър рамката на „Нощна сирена“ го подсилва и още в средата на филма започва да се трупа усещането, че ни се пробутват предъвкани и преекспонирани идеи, облечени в кино, които са толкова настоятелни в правотата си, че киното не може да преработи патоса и остава неубедително като артефакт. Режисьорката Тереза Нвотова заявява намеренията си директно в интервю: „Исках да вдъхновя жените да живеят различно, да имат нови идеи за себе си. Познавам толкова много жени в моята страна, които дори не обмислят друг живот, освен да имат деца, съпруг и домакинство, за което да се грижат“. Според статистика на Евростат процентът на работещи жени в управляваната от жена президент Словакия, очевидно отдадени и на други каузи освен на домакинството, е 70.9% към 2020 г. (срещу 78.2% при мъжете) – рейтинг, с който Словакия изпреварва страни като Белгия, Австрия и Франция например. Родената в семейство на филмов режисьор и актриса (по всяка вероятност еманципирана) Нвотова вероятно е положила сериозни усилия да обогати социалния си кръг и да поддържа достатъчно близки взаимоотношения с представителки на останалите 7.7% (в сравнение с мъжете) с предполагаемо нисък хоризонт, за да ги опознае добре и да прецени, че се нуждаят от смяна на посоката в живота и от нейното вдъхновение за това.

„Нощна сирена“ ни запокитва директно в планинско село сред дивен пейзаж, където две момиченца побягват от разярената си майка с крясъци, а по-малкото пада от висока скала. Ужасена, по-голямата сестра Шарлота поема в неизвестна посока, а в следващ епизод я виждаме да се завръща вече пораснала, за да уреди наследството от майка си, която е изгоряла в дървената си колиба, и да търси отговори за посеченото си детство. Броденето ѝ из познатите места е накъсвано от кратки флешбеци на паметта, в които се появява мистериозна жена, обградена от змии, обвинявана от хората в селото за нещастието на двете момичета и замеряна с камъни. Местните се страхуват и от Шарлота и я подозират във „вещерство“, особено след като се сприятелява със загадъчната и сексуално освободена млада билкарка Мира, която събира гола лунни лъчи и успешно се саморазправя с похотливите и агресивни мъже, които я наобикалят. Приятелството и тайнствената им свързаност в общо минало, както и независимостта, която излъчват, задействат латентно насилие, което витае тихо и зловещо над планините, а местните преплитат реалността с легенди и суеверия, вследствие на което обвиняват двете жени в магьосничество. След един повратен празник на равноденствието някои нелогични и неправдоподобни сюжетни обрати, които могат да бъдат обосновани единствено с приказната рамка на филма, задължителните преди финала страховити гонения за съспенс и окончателно разплитане на всички мистерии за деескалация на съспенса, следва обнадеждаващ финал – триумф на истината и справедливостта. Целта на всичко това, подчертава Нвотова, е да разсее остарелите митове около женствеността, като очертава граница между древните суеверия на женомразците и тяхното възраждане в съвременния свят.

Двете със съсценаристката Барбора Намерова основават идеята си за филма върху етнографско изследване около суеверните вярвания относно „вещици“ в съвременна Словакия, което може би обяснява както тезисното послание на филма, така и плакатната му реализация. Стигат до не особено оригиналния извод, че много от традициите съществуват, за да запазят статуквото, срещу което Нвотова и Намерова, разбира се, се бунтуват инерционно. Вероятно именно във факта, че „Нощна сирена“ е „вдъхновен“ от кабинетни проучвания и изводи, а не от реално съприкосновение с живия живот, произтича усещането за фалш – от хиперболизираното пресъздаване на селската среда, която според авторките явно е населена единствено от неуки примитиви, до яростното отстояване на позиция просто защото е модна. За разлика от „Каменна костенурка“, чийто режисьор вероятно също е далеч от света и проблемите на героините си, но подхожда с любопитство и емпатия към ситуацията им, без да си позволява поучителен тон или предписване на житейски рецепти, Нвотова и Намерова нямат никакво съмнение в наложителността от превъзпитание на обществото и в необходимостта да изразят шумно мнението си. Което превръща „Нощна сирена“ в поредното политкоректно клише относно „женската еманципация“, тема особено приветствана във филми от Източна Европа, за която се счита, че има още много да наваксва по въпросите на равенството на половете въпреки гореспоменатата статистика за Словакия например.