САН СЕБАСТИАН 2018: ПРЕЛЕТНИ ПТИЦИ


от
на г.

САН СЕБАСТИАН 2018: ПРЕЛЕТНИ ПТИЦИ

Сиро Гера изгря на световните екрани с третия си филм, “Прегръдката на змията”, и събра с него награди от фестивалите в Кан, Ереван, Хавана, Одеса, Истанбул Монреал, Мар дел Плата и къде ли още не. На този триумфален поход се дължи възможността сега колумбиецът да предприеме екранизация на “В очакване на варварите” с Джони Деп и Робърт Патинсън. Тук обаче ще стане дума за четвъртия му филм, чиято премиера откри Петнайсетдневката на режисьорите в Кан 2018: “Ансамблова история за силни, интуитивни и издържливи жени, които чакат вкъщи неосъзнатите си, импулсивни и страхливи мъже, докато въпросните нещо приказват, договарят и преследват”, както пише в пресдосието. “Прелетни птици” доказва, че възходът на Сиро Гера не е за малко, и поправя една съществена неточност, като поставя името на съпругата му Кристина Гайего не само срещу “продуцент”, но и срещу “режисьор” – сътрудничеството между двамата е авторско, откакто се занимават с кино.

“Прелетни птици” разказва за бума в търговията с марихуана през 70-те в най-североизточната област на Колумбия – полуостров Гуахира. Прави го през премеждията на едно измислено семейство, което е сборен образ от много различни съвсем реални съдби. В Гуахира са съсредоточени индианците уаюу – най-многобройните от коренното население на Колумбия: никога незавладени от Конкистата, богати на традиции, но икономически притиснати в ъгъла, както става с всички хора от всички места, където европейците са пристигали да “цивилизоват”. Филмът се развива в техните владения при техните условия: език, пейзаж, колорит, ритуали, ценности. Както може да се очаква от Гера и Гайего, по-голямата част от актьорите са непрофесионални; всички, които играят индианци, са индианци; имаме шанса да чуем и видим местните обичаи в пълния им блясък. Танцът ухажване йона например разбърква въображението и се запечатва в окото: облечена в широка везана червена дреха жената “гони” с птичи движения ситнящ назад мъж...

Заглавието на филма се дължи на това, че птиците са могъщ символ за уаюу (както ще се види, дори угризението на човека, убил своя приятел, се въплъщава в птица), но и на прякора – прелетни птици, – под който са известни приходящите търговци на дрога. Уаюу си имат специално название за неиндианците – арихуна – и с право не им се доверяват. Във филма марихуаненият поток към Щатите се отприщва, когато оттам пристигат доброволци на Корпуса на мира: докато разпространяват листовки “Кажи не на комунизма”, те предлагат все по-добри пари за все по-големи количества трева. Един мизерстващ клан се захваща здравата да сее и да продава и не след дълго към добрите му придобивки – храна в изобилие, солидни къщи и нови джипове – се причисляват и лошите: оръжия, алкохол, самонадеяност. Тъкмо последната подрива и погубва семейството, за което се разправя в “Прелетни птици”.

Всичко започва с узряването на младата Зайда и мечтата на Рапайет да се ожени за нея и да получи място в обкръжението на разумната, уверена Урсула – майка на Зайда и пазителка на талисмана на семейството, способна да тълкува сънищата и да общува с духовете. Когато чува непосилната цена за откупуването на Зайда, Рапайет се заинатява да я плати и точно така попада в марихуанения поток. Десетина години по-късно вече е доволен баща на две деца и движеща сила на сериозен износ към САЩ, парите си мери на килограм, но излишеството е покварило средата му и след първото убийство няма кой да спре всеобщото пропадане. Следва още смърт, непочтеност, алчност, арогантност, дребно и едро насилие. Семейството се разцепва на две враждуващи разклонения и моментът, в който става ясно, че идва краят на всичко, е един от най-силните във филма: едните убиват словоносеца, пратен от другите. Словоносецът е особена фигура за уаюу – посредник и помирител, който води преговорите във важни ситуации: уреждане на спорове, женитби и прочее. Той е толкова съществен за тях, че е почти свещен (и между другото е вписан в човешкото нематериално наследство на ЮНЕСКО). Когато той, въплътеният диалог, загива, всичко отива по дяволите. “Изгубихме си душата, вече нищо не ни закриля...”

Сиро Гера коментира начина, по който чуждестранните режисьори са склонни да представят наркотрафика: “...като разказват за картелите, те ползват реториката на уестърна и описват отритнати от обществото и преследвани от закона... А става въпрос за явление, което за нас като нация е цяла трагедия – повърхностните приближения отвън ни притесняват”. “Прелетни птици” е филм на и за местните хора, затова е преди всичко история за краха на доскорошната им система на разбиране и общуване и замяната ѝ с някаква неуправляема имитация. Гера и Гайего са направили истинска модерна легенда и на места звучат направо епично, благодарение на ритъма, великолепната операторска работа и умната употреба на музиката. Дори петте части на филма са нарекли “песни”: “Песен I: Дива трева”, “Песен II: Гробове”, “Песен III: Благоденствие”, “Песен IV: Война” и “Песен V: лимб” (лимбът е преддверието на ада – нещо, което православните си нямаме, за разлика от католиците)...

От 2014 г. в гр. Мексико се раздават наградите “Феникс”. Статуетката за отличените в 13-те им категории е една от най-красивите в обращение (компактно черно яйце, “не трофей, а извор на сили”) и дотук за “най-добър игрален филм” са я получавали “Златната клетка” (2014), “Клубът” (2015), “Неруда” (2016) и “Фантастична жена” (2017). Макар и млади, “Феникс” вече са точен ориентир за това, което се случва в киното на латиноамериканските страни, Испания и Португалия – който се интересува от тяхната продукция, може чудесно да се информира от страницата на наградите. Тази година “Прелетни птици” е номиниран в девет категории и в края на октомври няма как да не си тръгне с поне няколко от фениксовите яйца: ще е справедливо и ще пасва на символиката на уаюу.