В три абзаца пратеничката на Filmsociety.bg на Сан Себастиан 2015 разказва за най-интересния от филмите, които е гледала през деня -
Предразсъдъкът, че документалното кино е непременно сухо, описателно, по научному “обективно” и застанало на стерилна дистанция от предмета на своя интерес, отдавна изживя времето си. Както и предразсъдъкът, че анимационното кино е за деца. Назрял е моментът да отшуми и предразсъдъкът, че комбинацията на историческо изследване с вибриращо от емоция изкуство е в най-лошия случай глупава превземка, а в най-добрия – симпатична превземка. Е, когато един ден идеята за анимационна документалистика спре да ни озадачава, голяма част от заслугата за това ще е на румънската авторка Анка Дамиан (1962), която пред очите ни прокарва една свръхлична и отлично работеща линия именно в този жанр. През 2011 г. в “Крулик” тя успя с всички техники на анимираното рисуване, от една страна, но и на журналистическото разследване и пресявката на реални документи, от друга, да разкаже злополучния живот на Клаудиу Крулик – средностатистически румънски емигрант в Полша, когото обвиняват в неизвършена от него кражба и с нехайство и презрение довършват в затвора. В новия си пълнометражен филм, “Вълшебната планина” (който идва в Сан Себастиан от Карлови Вари и Анси и е включен в раздела за авангард “Отворено пространство”), Дамиан прави със същите средства и същата дарба за органично съчетаване на слово, образ и музика втори емигрантски портрет – на Адам Яцек Винклер (1939–2002), художник, алпинист и бояджия в Париж, където е забягнал от родната си Полша. И този път разказваческият глас е този на самия портретуван (такъв, какъвто авторката си го представя) и се донася от отвъдното, но драстичната разлика с Крулик е, че Адам не просто не се дава на съдбата си, но и сам я кове. Голямата житейска мечта на този чудак е да се опълчи очи в очи на съветските комунисти (това, че негови близки са сред избитите в Катин, е само една от причините) и с много усилия и жертви той успява да я изпълни, като отива в Афганистан и се присъединява към муджахидините (СССР нахлува там през 1979 г. и девет години тероризира страната: над милион убити, съсипана икономика...). Хем не как да е, а в отряда на самия командир Масуд – харизматичен водач на афганистанските бойци срещу червените. Адам воюва с тях няколко години, прибира се във Франция, а през 2002 г. издъхва на Монблан...
Забравете румънската Нова вълна и нейните унили истории и мрачни краски: Анка Дамиан е успяла да намери най-интересния авантюрист, да извади най-топлото и шареното от премеждията му (ако историята за вярната коза не ви трогне до сълзи, значи сте нетрогваеми), да наниже всичко, колкото и да е разнородно, на ясна повествователна нишка и да го облече в покъртително добро изкуство. Анимираният материал, който без сътресение минава през колаж, стоп моушън, акварел, графика, фотография и всичко, за което се сетите, е равностоен на няколко музея за съвременно изкуство в едно. Буквално няма миг, в който човек да може да отлепи очи от екрана, без да загуби нещо важно, нещо въодушевяващо... В титрите накрая ще забележите името на Теодор Ушев, българското явление в канадската анимация, а и в световната – няма негов филм, който да не е награждаван на десетки фестивали. Той е арт директор, сториборд и характер дизайнер на “Вълшебната планина” и ей така, набързо и специално за нас написа следното: “Може би знаете, но в Румъния няма училище за анимация (само две студия за комерсиална анимация и това е). Ходихме да търсим студенти в Академията по изящни изкуства: една седмица обучение и – право в продукция. А Анка отиде самичка в Афганистан да събира по планините информация за Адам – няма Ислямска държава, няма война за нея... Стоя в полската военна база, на два пъти се измъква от атентати. Тя не пие, но там е гаврътнала две чаши водка, за кураж. Ето как се правеше този филм...” След което допълни: “Всичко, що е картинка, сме аз, румънците и Томек Дуцки. Като арт директор зададох стиловете – Франция, Полша и Афганистан са в различна естетика, съобразена и с епохата (френският период например наподобява стила на Ян Леница, също полски емигрант във Франция). Мой е и сторибордът, тоест как изглежда всяка сцена, кой план идва след кое, какви цветове, каква техника. Също как изглеждат персонажите (използвани са и рисунки на Адам Винклер, който е бил и добър художник освен всичко друго). Всички тези многообразни стилове трябваше да стоят хомогенно и колкото и да е странно, “ръбавата”, на моменти странна анимация помогна за това. Целта беше да се запази една суровост на изображението, защото самият характер на Адам е такъв... Има, разбира се, и някои “постмодерни” закачки (иначе нямаше да съм аз, ха-ха) – сцени, които са директни цитати от филми, но винаги в контекст: примерно когато Адам чака да се срещне с Масуд, сцената е едно към едно с чакането на Мартин Шийн от “Апокалипсис сега”... или смъртта от “Пепел и Диаманти” на Вайда. И още няколко намигвания към познавачите.”
В Библията първият мъж се казва “Адам”. Тази дума значи както “личност”, така и “човек” изобщо, а като се разровиш малко из етимологията й, откриваш и други съставки вътре, например “хубав”. Ето това е отговорът на въпроса, който може би ще си зададате преди филма: добре де, какъв ни е на нас този Адам, какво ни интересува неговият живот? Цялото човечество е в индивида. Човекът, погледнат отблизо, понякога е страшен, но повечето пъти е хубав. Анка Дамиан умее да гледа отблизо и да разкаже какво е видяла, така че да го почувствате пределно лично.