Фестивали
Кристиян Мунджиу

КАРЛОВИ ВАРИ 2016: МАТУРА


от
на г.

КАРЛОВИ ВАРИ 2016: МАТУРА

Аз на тебе, ти на мене. Първият ще каже добра дума за втория на трети, който може да го бутне нагоре в списъка за трансплантация, докато междувременно вторият задейства четвърти да завиши оценката на детето на първия... Делничната коза ностра на безконечния преход от социализма към нещо, което да става за живот; разтегливото до обезсмисляне схващане, че по принцип е еди-как си, но понякога не е; развращаващото оправдаване на низките родителски средства с високите цели на децата – това е темата на “Матура”. Четвъртият пълнометражен филм на Кристиян Мунджиу (1968) е включен в раздела “Хоризонти” на Карлови Вари, където идва след премиерата си в Кан и наградата за най-добър режисьор от тамошния фестивал (където през 2007 г. вторият му филм “4 месеца, 3 седмици и 2 дни” спечели Златната палма, а през 2012 г. третият, “Отвъд хълмовете” – наградите за сценарий и най-добра актриса). За разлика от предишните – за криминален аборт, за завършил с убийство “екзорсизъм” – този е приглушен, почти безкръвен.

“Все едно сме на голям потъващ кораб – ако изпратиш децата си надалеч, може би ще спасиш тях, но не и кораба...” – казва Мунджиу за положението в страната си, а за българския зрител ще е интересно да види колко по-непотънал изглежда техния кораб от нашия. Докато в “4 месеца...” Румъния беше готически мрачна, очукана и неприветлива, в “Матура” тя е по-уютна, вече санирана. Интериорите са освободени от еднотипните соцпартушини и са добили приятен вид и личен отпечатък; хората са добре и разнообразно облечени, приличат повече на индивиди, по-малко на типажи; полицията и болницата нямат излъчването на места за екзекуция. Жените в “Матура” (и това вече е явен избор на автора) са красиви, изпити и със зареяни погледи; мъжете – леко натежали, небрежно брадясали – движат нещата; децата са европейчета с открити лица, свой свят, универсална външност и жестикулация.

И тази история до голяма степен е центрирана около натрапчив баща и единствена дъщеря. Ромео (Адриан Цициен) живее без любов с депресираната си съпруга, с която вече го свързва единствено общият им “проект” Елиза (Мария Драгуш – прозирната, смущаваща Клара от “Бялата лента” на Ханеке, която тук е блага и нежна). Момичето е възпитано, има отличен успех и предстои да вземе с най-високи оценки матурата си, за да иде със стипендия в Англия. Както в успеха й, така и в заминаването Ромео не храни съмнение: той дели света на победители и неудачници, “ние” и цивилизацията... и за детето си иска най-доброто. Уважаван лекар е, в колата си слуша класическа музика, говори тихо и прямо, представен е като приличен човек, който не крие от жена си своята нова любов и от новата си любов нежеланието си да имат деца, а за антипатията си към приятеля на Елиза, се мъчи да намери причина, която да не е класова, а морална. И въпреки всичко той е лошият – бидейки роден в диктатура на посредственост, безпринципност и компромис, в критичен момент е склонен да възпроизведе базовите й модели.

“Матура” е добре скроен, сръчно изпълнен филм за корупцията (как хубаво се връзват тук латинските думи за “зрялост” и “разложение”), който не крие намерението си да покаже и накаже. Актьорите са отлични, диалозите и ритъмът – също. Метафорите са като по учебник: в първия ден на повествованието някой строшава прозореца на главния герой, друг се опитва да изнасили дъщеря му, той самият блъсва бездомно куче на пътя (вън от къщи царят варварщина и произвол); в последния ден абитуриентите се подреждат за снимка и се усмихват ослепително (лъскавата фасада е вече издигната, но какво ли са сложили зад нея родителите?). Порочните неща се казват и в прав текст: “Че как ще се оперира човек, без да си плати?”, “Понякога в живота резултатът е важен...”, “Ако не стане, значи сме живели напразно...”. И пак обърнатото в цинизъм “Трябва да си помагаме...”.

Колкото по-предвидимо е едно произведение за упадъка на нравите, толкова по-нравоучително рискува да звучи: като семпла илюстрация на позволеното и непозволеното. Сгрешилите във филма на Мунджиу биват наказани символично и то не от самите себе си, а от съдбата, така че нравоучителността завзема предния план и го опростява до схематичност. Далеч по-фин обаче, по-интригуващ и отровен е фонът на историята, където са зачекнати чувствата на децата: инатливата ненавист на малкия син на любовницата; травмата на Елиза от опита за изнасилване (най-емоционалната сцена е тази с очната ставка: полицаят кара всеки от изправените пред гимназистката да повтори грубите думи, с които е била нападната, а последния – многократно, до степен тя да се прекърши).

Освен всичко друго, “Матура” е за хора, които се обичат, но си причиняват болка (ако се мразят и си причиняват болка, са безинтересна очевидност); за подреден човек, който се опитва да владее и сортира обстоятелствата, но те се изсипват върху му като купчина партакеши от рязко отворен гардероб. Директното послание е, че към светлите хоризонти не водят срамни пътища, но истински хубавото кино е зад него.