Две неща правят от „Счупването“ на Катрин Корсини (1956) голямо кинопреживяване: страхотният актьорски състав и лудешката смяна на мащаба. Във филма личното устремно се редува с общото и двете се вплитат, обуславят и изявяват взаимно, неизбежни и мощни като верижна реакция. Корсини е избрала чиста, отдавна изпитана форма да покаже човека – няколко несъвместими иначе персонажи, за които бързо ни домилява, са събрани за кратко в ограничено пространство при критични обстоятелства.

Действието се развива преобладаващо в спешното отделение на обикновена парижка болница – там, където всички са равни, и класите, расите, мирогледите и самочувствията са принудени да се отъркат или сблъскат, така че отдолу се провижда човещината или липсата ѝ. „Вкарани“ сме там с две линейки: едната вози Раф (Валерия Бруни Тедески), другата – Ян (Пио Мармаи). Раф е художничка, интелектуалка, драматична натура – счупила е ръката, с която рисува, докато е вървяла по петите на решилата да я напусне приятелка Жюли (Марина Фойс). Ян е шофьор на камион, работяга, притиснат в ъгъла, който е излязъл на протест с „жълтите жилетки“ на „Шанзелизе“ – полицията е помляла крака му в непремерено свирепия си отпор. В спешното, заедно с още десетки случаи, ги поема преработилата медицинска сестра Ким (Аисату Диало Саня, в живота санитарка, не актриса), която не пести сили, не цепи басма и не смята да се дава.

Колкото и да е парадоксално, с броени премерени маневри този реалистичен, остро социален и актуален филм успява да остави вкус на жанрово кино: постапокалипсис, супергерои, комедия. Раф, Ян и Ким са цветни, силни, забележими и това е постигнато както на ниво сценарий, така и чрез играта на актьорите – като за последно. Раф е клоунът, който не може да диша, ако не извърне ситуацията откъм смешната ѝ страна (и винаги я намира). Ян е разбунтуваният наивник, добронамерената сила, която се блъска право в най-дебелата стена (и понякога я пробива). Ким е спасителката, която се бори да удържи всички по пътя си в тяхната цялост (и повечето пъти съумява). И тримата са специални създания, които къде по-пряко, къде с абсурдни криволици, правят живота по-добър. Около тях бъка от второстепенни образи, които, като в платно на Брьогел, усложняват разказа по най-любопитни начини.

Постапокалиптичното идва както от адовите сцени на уличните сблъсъци, така и от нуждата в спешното отделение да се вземат трудни решения с дълготрайни последствия; от усещането, че с прекрачването на определена граница нещо свършва завинаги и всичко, което следва, е въпрос на живот и смърт. Счупванията в болницата, която виждаме, са не само физически – скъсани са необходими връзки в обществото; строшени са някои убедености относно единството, равенството и свободата; прекършено е усещането за смисъл. И все пак това е и комедия. Първият филм в конкурса, на който чух залата да се залива от смях – от задоволство, възмущение, изненада, облекчение. Една от основните причини е бруталният комичен талант на фантастичната Валерия Бруни Тедески, която умее всичко. „Слалом по мелодията на сценария – така нарече в Кан актьорската си стратегия в случая... – И да, влагам неща от себе си, защото с други не разполагам. Пускам Свръхаза си във ваканция и оставям То да вилнее.“

Има разказвачи, които използват напрегнатите ситуации, за да покажат как под натиск хората стават скотове или хищници; как угасват изолирани и отчаяни. А има такива, които предпочитат да ни напомнят, че не сме сами и нашите „нежни, блуждаещи душици“ са способни на доброта и щедрост, дори когато изнемогват; че ранимото е красиво. В „Счупването“ Корсини е видимо от вторите и силно ми напомни за нейните сънародници Накаш & Толедано с любимите им трудни теми в забавно хорово изпълнение. Или за „Клетниците“ на Ладж Ли, по сходни причини.

Струва ми се важно да отбележа още, че „Счупването“ е един от четирите филма на режисьорки в конкурса на Кан 2021 (от общо 24), както и че съществена част от екипа му е от жени: от операторката (Жан Лапоари, която е работила и по друг участник в тазгодишната надпревара, „Бенедета“ на Пол Верховен) до продуцентката и двете съсценаристки на Корсини.