В делника си най се страхувам от паяци, пропуснати срокове и английска социална драма. Обаче новият филм на Майк Лий – гигантска във всички смисли английска социална драма – е едно от най-хубавите неща, които можеха да ни се случат на този фестивал. Могъщ като стихия (но внимателен към отделния човек), пищен (но прецизен в детайла), жестоко правдив (но и готов за разговор, състрадание и надежда). Заглавието му, Peterloo, препраща към две последователни исторически събития: славната победа на англичаните над Наполеон при Ватерло през 1815 г., от една страна, а от друга, безславното им насилие над своите на площад “Питърс фийлд” в Манчестър на 16 август 1819 година. Съдържанието илюстрира, как там, където има смърт, няма еднозначен триумф (Лий показва начина, по който се връщат от война богатите, и този, който е отреден за бедните), но и как там, където каузата е добра, няма окончателно поражение...
На споменатия ден в Манчестър шейсетхиляден мирен протест на мъже, жени и деца от “ниските” слоеве на обществото против почти пълната им обезправеност, безумните данъци, невъзможността за достоен труд и недопускането им като участници в управлението бива разпръснат от кавалеристи, които убиват със саби, стъпкват с коне, раняват. Журналистите, присъствали на тази брутална разправа на собствениците с работниците, я наричат горчиво по образеца на Ватерло: Петерло. И все пак се смята, че този черен момент е повратен за реформирането на политическия и социалния модел във Великобритания (а оттам и – защо да се залъгваме – в света).
С помощта на сериозен екип от съветници Майк Лий е свършил удивителна работа като сценарист и режисьор, за да подреди събитията и личностите така, че в края на филма и най-невежите по въпроса зрители да са наясно какво и защо става, да имат позиция, която да им послужи и по-нататък, и да им е лично болно за уязвимите. Освен това, без грам школска дидактика или ненужен патос, Лий е изразил мнението си срещу войната (не изпускайте от очи покъртителния образ на момчето тръбач от първите сцени на филма до самия край), социалната несправедливост, аристокрацията и монархията и за нуждата от разумно, добре обсъдено общо действие за подобряване на света.
Има много обсъждане в “Петерло” – много текст, различни по качество и плам реторики, които се сблъскват или допълват и са отлично упражнение за ума. Филмът не подценява зрителите за миг в своите два часа и половина и представя истините на двата лагера не като два монолита, а като разногласи множества, затова и трябва да се гледа и слуша съсредоточено. Отплатата за усилието е огромна: великолепен образец на кино и изкуство, “превод” на историческо събитие в художествено, изграждане на контекст, човешка съпричастност.
“Петерло” обхваща недълъг период преди манчестърската трагедия и представя епохата като мозайка от парчета живот, истинско пиршество за очите: заседание на Парламента, “планьорка” в редакция, пазар, кухня, съдилище, в което се произнасят – с насмешка и презрение – чудовищни присъди за бели грехове. Тук-таме са разпръснати музикални “номера”: една тъкачка кротко пее за бедите си... две засмени жени на поляна танцуват с едва доловими движения под свирнята на импровизиран оркестър... Има и горчиво-смешни нотки: откаченият принц регент се превзема пред очите на любимата си, суетният оратор позира за портрет и така нататък... Началото на ХIХ век е любовно изследвано и пресъздадено в хармонична цялост за целите на филма. Който се интересува от онези времена, ще намери съвестно възкресени ред познати елементи (вижте например гравюрата на Ричард Карлайл, изобразяваща същото събитие, и ще я познаете в един от кадрите); който няма никакво отношение, просто ще се любува на работата на оператора Дик Поуп и нищичко няма да му липсва...
Някой трябва да напише история на безчестието на света площад по площад: “Питърс фийлд” в Манчестър, “Тлателолко” в град Мексико, “Тиенънмън” в Пекин... Колко много изгубени животи, колко излишно дърпане назад, колко болка без нужда. За Петерло Майк Лий е направил най-доброто. Освен педантично подготвен и ангажиран с цялото си същество, той е майстор на масовките. При него (като в онези магично организирани хаоси, които е умеел да улавя Картие-Бресон) всеки статист е личност, всяка дреха има богато минало, всеки кадър гъмжи от съдби, настроения и самостоятелни движения. Каквото и да ви вълнува в този живот, няма начин да не ви докоснат различните, изразителни лица в тълпата при Майк Лий, начинът, по който камерата избира и гледа човека, който слуша и чувства.
“Лесно можем да извиним детето, което се страхува от мрака, но няма извинение за възрастния, който се страхува от светлината”, казва един от персонажите. Паралелите на “Петерло” с настоящето са очевидни за който не иска да си затваря очите: непременно гледайте този филм.
