Самото заглавие на този късометражен филм, с неговата простота, топлота и съкрушителна констативност и лаконичност, сякаш дръпва някаква струна във всяка душа. Но филмът започва да се катери без капка сантименталност по унизителните битови подробности, разсейващи и все пак жалки и стандартни, около едно погребение. И прощаване с един човек и един живот, след който вече нищо не може да бъде същото. Тлеещите с десетилетия конфликти в семейството, отчуждеността, раздразнението, неразбирането, проявите на нетактичност, непризнателност, натрупването на умора и досада - всичко гръмва в един миг, сякаш лишено от всякаква сантименталност.

Един човек вече си е отишъл, оставил след себе си куп неразтребени излишни вещи в къщата си, неразрешени или неразрешими проблеми и дългове. Привидно равнодушният син е прекъснал студентството си в Дания, за да се върне там, откъдето е избягал – дистанциран баща, нервозна майка, невръстна сестра и приятели, които съзнателно е изоставил. Ала това, от което е бягал, се възвръща с още по-чудовищно лице. Близки и роднини на майка му грабят ненужни бижута, ще продават апартамента, оставят сестра му бездомна и пращат дядо му в „съответното заведение“. Наистина нищо вече не може да бъде същото. Предишните конфликти сякаш са намерили някакво разрешение, но то е драстично, дори апокалиптично. Майката си е отишла от света, но покой за нейното семейство няма как да има и смъртта ѝ някак вещае края и на техния свят.

Филмът представя немалко на брой герои, както бе и в предишната късометражна творба на сценаристите Катерина Ламбринова и Филип Андреев I Don't Want to Grow Up. Там с учудваща зрялост бяха обрисувани купчина персонажи, които с кратки реплики и леки лайтмотивни появи водеха своите партии чинно и оригинално. Тук главните герои, братът и сестрата, сякаш отдавна са искали да пораснат (авторите развиват същата податлива и благодарна тема), но са готови едва сега.

След малко статичното начало „Мама умря днес“ прераства в едно пътешествие из София, което впръсква в героите асоциации, спомени и чувства отвъд самото събитие на деня. Няколко звучни с безмълвието си кадри показват съкровени места от града, пребродени от високия брат, сестрата и кучето на верижка между тях. Обрани диалози вкарват допълнителни герои и точно, макар и схематично, ги ситуират в скалата на живота и морала – понякога чрез несъвсем достоверна експозиция, понякога чрез по-деликатно и образно изграждане.

Накрая всичко сякаш си остава както преди, но не напълно. Промяната в персонажите е загатната, макар че може и да се окаже илюзорна, а за някои зрители липсата на развръзка сигурно ще е разочароваща. Все пак интереса поддържат появите на добре познати лица като Йосиф Сърчаджиев, Таня Шахова, Светла Цоцоркова, Димитър Петков с техните малко на брой, но общо взето, премерени реплики.

До края „Мама умря днес“ оставя впечатлението на честен и откровен филм, който, за съжаление, се усеща по-дълъг, отколкото всъщност е. Вероятно можеше да е по-добър балансът между пълните с добре избрана тоналност кадри из София и покъртително ежедневните диалози между обърканите герои. Излишно дълъг и обяснителен е епизодът, посветен на наркодилъра, бивш студент на дядото на главните герои. Той въвежда темата за самоубийството като егоистичен изход и тази тема после ще бъде продължена, но иначе стои като цитат от друг филм. Може би следващият на тандема млади кинематографисти.

Все пак в „Мама умря днес“ Филип Андреев и Катерина Ламбринова показват достатъчно усет за парадоксите на живота. И по-важното, показват как скръбта може да е едновременно най-обединяващото и най-разединяващото нещо.

Материалът е изготвен
с финансовата подкрепа
на Националния фонд „Култура”.