Материалът е изготвен
с финансовата подкрепа
на Национален фонд „Култура” 

„На всяка цена” (Hell or High Water) възражда извечната борба за закон и справедливост в старите обиталища на уестърна – щата Тексас. Само че във времена, когато законът се тълкува само от най-силния и неговите покорни слуги.

В случая на съвременен Тексас, това са банките. Днешните жители на легендарния щат, които газят до колене в нефт, но не и в пари, са подложени на добре премерен геноцид повече и от индианците. Заслепени не от подхвърлени фалшиви мъниста, а от големи рекламни транспаранти на неведоми стоки или банкови договори, за да бъдат оплетени в голямата и не особено елегантна измама на днешния ден.

Вторият план на филма изобилства от пейзажи на оскъдица, пълна разруха и отчаяние от този нов вид съвременно робство. Все едно се е провела нова гражданска война, в която гражданите са загубили, и  волните, свободни и сурови заселници и коренни жители креят в един голям резерват и чакат пенсия или да бъдат линчувани от системата... Сюжетът е и наивен, и едновременно прелестен.

Но по-важен е първият план на филма – двама братя правят планови обири из филиалите на една банка за смешно дребни суми, но в изпълнение на някакъв явно сложен и смислен план. Единият брат, мозъкът на операцията, е овладян, концентриран до роботизиране. Другият – сприхав и жертвоготовен. Мозъкът на операцията не може без помощта на своя прясно излязъл от затвора и рискуващ повече от всичко бастисан брат. И както в добрите филми и пиеси, героите са почти равнопоставени с останалите две по-значителни фигури в сюжета. Това са двамата шерифи – индианец, който се страхува за живота си до суеверие, и шериф пред пенсия, на който му е време да мре или си почива от рутината.

В ролята на по-възрастния шериф е впрегнат познатият ни мъжествен актьорски арсенал на Джеф Бриджис. Персонажът му сякаш знае всичко, особено това, че няма защо да се бърза. Всяко покушение срещу реда може да бъде разкрито с търпение и безмилостност. Но в случая шерифът се сблъсква със заговор между интелекта на единия брат, емоцията и всеотдайността на другия, и безсмислеността на собственото си занятие. Налудността на по-големия брат е толкова необходима, колкото премерения като проект план на по-умния от двамата, а привидната прозорливост на шерифа ще го доведе до пълна депресия.

Всеки от героите преживява своя житейски прелом. Всеки е свикнал до болка с несправедливостта, насиления компромис и отчаянието. Шерифите са се примирили, че изпълняват рискована, но доста относителна спрямо морала функция, а братята са обречени от деца. Ненатрапчиво, почти нелегално се промъква образът на тяхното детство, за което не са виновни само банките. Малкият брат е учил големия – ако отвърнеш, няма да спрат да те бият. Големият после ще убие баща си, а малкият ще отвърне на банките. Всеки се учи от другия, презира го и не може без него.

Оригиналното заглавие на филма визира клауза в договора с банките, която налага изплащането на вноски дори при екстрени и свръхчовешки условия за платеца. „На всяка цена” е меланхоличен, непатетичен съвременен уестърн, с актьори с изострени сетива и към екшъна, и към драмата, който показва как погазването на закона вече е приоритет на легализирани шайки – и това отново прави възможно съществуването на истински герои.

Целият ни свят, обрамчен от банка до банка на всяка улица, и от полица до полица, може да бъде взривен от двоица аматьори с тежко детство и нерадостно настояще. Двусмислието е, че именно неволите са ги подготвили за тази последна битка, пълна с престрелки и празни трасиращи пейзажа гилзи (в Тексас всеки жител има оръжие) с крайна цел да осигурят с щастливо детство и бъдеще своите деца. Парадоксите на днешния ни свят, когато са добре разказани, вдъхновяват за нови.

В „На всяка цена” най-ценният пирует в сценария е, че всъщност главен герой е невротичният брат, който изчезва най-рано във фабулата насред порива си за саможертвеност, доверие и упование на другия. В изпълнението на невероятния Бен Фостър ролите на глупака и героя се смесват.

В множеството номинации, награди за сценарий и актьорско майсторство за този филм, твърде безразборно се тълкува кой изпълнява главна и кой второстепенна роля в него. По традиция, това е един от съществените кусури на „Оскарите” и други подобни награди. Както във „Флорънс“ Хю Грант има главна, а не второстепенна роля, която вероятно е най-добрата му в киното изобщо, така е и тук с Бен Фостър.

Но за разлика от „Флорънс“, сега ролята на всеотдайно лудия е първостепенна. Без този тип герои справедливостта в живота не може да се въдвори.