Филмът излиза през 2022-ра, когато младата бургаска поетеса Петя Дубарова можеше да бъде на 60 години, ако не беше напуснала драговолно живота едва на 17. Сценаристките Нели Димитрва и Валентина Ангелова, заедно с режисьора Александър Косев, сякаш искат да ознаменуват тази празнота и загуба - с разказа за една съвременна Петя на 17 години, която също се двоуми между писането, бунта, несъгласието със света и смъртта.
„Петя на моята Петя“ е амбициозно кинотворение, което ни заразява със своята тревожност, взискателност, принципност, жажда за смисъл и безкомпромисност. Днешната Петя е експанзивна, непримирима, иска да вложи в своя живот и на съучениците си онази безпрекословна дързост на младостта и таланта, която често го сблъсква челно с живота. А нейната безкористност сякаш само завързва възела на конфликта ѝ със света.
Новата Петя, която, както казва един от учителите, може да се намери във всеки випуск на прочутата бургаска английска гимназия, сякаш не е идеализирана и за миг, но постепенно влиза под кожата на зрителя. Тя е толкова дръзновена в своя полет на младостта, че е пропуснала разпадането на брака на родителите си. Достатъчно е заслепена от терзанията на поетичната си душа, че пропуска и явните признаци на любовта край нея. Хвърля се в битка с новия директор на училището, за да помогне на свой съученик, и в слепия си гняв обвинява в предателство дори любимата си учителка и не разбира нейната лична и голяма драма. Но Петя е силна, предана на порива си към нещо по-важно и ценно, по-същностно в живота, от което смята, че всички изпитваме ужасяваща и неосъзната нужда.
След като веднъж влезем в изкуствено представения свят на единайсетокласниците от английската гимназия, филмът ни завърта във водовъртежа на една съдба, поставяща на изпитание собственото ни разбиране за съвест, чест и готовност за компромиси.
Възможно е да сте подведени от нескопосания трейлър, който е като енциклопедия на клишетата и несполуките в „Петя на моята Петя“ и вади на преден план почти всички недостатъци на филма. Но историята за двете съименнички си има и своите достойнства.
Съвременната Петя не иска да бъде бяла и добра, това за нея изглежда като примирение. Но си намира достоен опонент и противник в лицето на самата Петя Дубарова. Филмът е прорязан от имагинерните срещи на двете връстнички на брега на морето, пълни, за разлика от атмосферата в семейството и училището, с безпощадна искреност. Дубарова е язвителна, ехидна, безпардонна повече и от съвременната Петя. Тя не я обсипва с аплодисменти нито за писането ѝ, нито за поведението. От своя страна, Петя Монова сигурно с известно основание смята, че ако не бе загинала на 17 години по толкова доброволен начин, Петя Дубарова би се превърнала в една сива, безлична женица, загубила и таланта, и същността си. Много истина има в думите, които двете момичета си разменят, за да превърнат миналото и съвременността в едно кълбо от все същите недоизказани, непризнати и премълчани неща.
„Петя на моята Петя“ заслужи една може би неочаквано радушна оценка от нашата публика. Неочаквано, вероятно предимно за тези, които са свикнали да подценяват зрителя.
Филмът беше отличен с наградата за дебют на последния фестивал на българското кино, бяха наградени и актрисите в главните роли, които разменят духовитости и силни реплики, способни да убият или самоубият някого. Албена Павлова също прави една интересна роля като любимата учителка. Нейната история, без да е много натрапвана, сякаш носи драматизма на една трета Петя, близо 60-годишна, която взима своя реванш от живота за липсата на смелост и хъс към него.
Най-хубавото е, че от разказ за евентуално две самоубийства „Петя на моята Петя“ се е превърнал в жизнен и бихме могли да кажем, „бял“ филм. Добър само към доброто в нас.
