GO EAST 2018: ЛИМОНАДА


от
на г.

GO EAST 2018: ЛИМОНАДА

Когато животът ти поднася лимони, направи лимонада.
(американска поговорка)

Lemonade – англоезичното заглавие на този  впечатляващ румънски дебют, част от паралелната програма Биоскоп в рамките на Go East, Висбаден – се позовава на цитираната по-горе поговорка, която илюстрира американското позитивно мислене и насърчава извличането на най-доброто от иначе кисела ситуация. А румънското Luna de miere (в превод – „Меден месец”) горчиво и по нашенски иронизира следствието от правенето на сметки без кръчмаря. Вероятно разсъждавайки върху уроците от собствения си опит, режисьорката Йоана Урикару – румънка, живееща в САЩ – разказва стара като света история за продадени души и излъгани надежди, синхронизира я със съвременната глобална действителност и стига до нееднозначни изводи.

Румънката Мара работи като медицинска сестра в САЩ едва от шест месеца, но вече е омъжена за свой пациент и кандидатства за зелена карта – цел, превърнала се във фикс идея, която тя преследва устремено и безкритично. С изражение и пъргавост на подгонена сърна, Мара енергично снове между медицински проби, където между другото й удрят експериментална ваксина без предупреждение; имиграционния офис за интервюта с мнителен и манипулативен служител; летището, за да посрещне седем годишния си син Драгош; училището, където скоро ще го запише; рехабилитационния център, в който работи и обсъжда емигрантски неволи с друга румънка в почивките; и неугледната квартира, в която пере, глади и готви за на практика непознатия си съпруг, с когото дори не е спала, а и видимо не иска. Оплела се в илюзии и лъжи, включително спрямо самата себе си, Мара отказва да види опасността, независимо, че примката категорично се затяга. А когато се оказва, че съпругът-златна кокошчица е с криминално минало, а мазният тип от имиграционните иска от нея точно това, което отначало подозираме, че ще поиска, Мара е готова на още компромиси, само и само да не пусне мечтата, макар и вече обезценена.

През погледа на Йоана Урикару Америка е адски котел, а пропусквателната й система е чистилището, от което дори попадналите в ада смятат, че този ад е за предпочитане пред родния им („Много хора мразят Америка, но никой не я напуска”, казва служителят от имиграционните). Колкото и критичен да е обаче филмът към пороците на американската имиграционна политика, злоупотребата с власт, сексуалните изнудвания, ксенофобията и несъстоятелността на Американската мечта въобще, това, което избожда очите ни е по-скоро емигрантската наивност и отказа за проглеждане отвъд мита, дори след като са светнали куп червени лампички. Силата на филма е в обективната констатация, че всеки проблем има две страни; че жертвата не винаги е невинна и че за действията на насилника може и да няма оправдание, но има причини, а в случая той изрича и истини: лъжата води до друга лъжа, лесният път не винаги е правилния, злоупотребилият със себе си е лесна плячка за външно посегателство.
„Мислех, че тук е различно.”, проплаква Мара, когато разбира, че ако подаде жалба в полицията за вербален сексуален тормоз, едва ли ще й обърнат внимание. „Америка е различна, но не и прилична.”, я поучава цинично адвокатът й босненец, с когото тя сключва следваща дяволска сделка, излага се на физически риск, за да няма съмнение в статута й на жертва и така си осигурява легално удължаване на агонията в преследването на документи и останките от заветната мечта.

След участие с новела в румънския омнибус от 2009 Истории от Златната ера наравно с Кристиян Мунджиу и Константин Попеску,  не е изненада, че именно Мунджиу продуцира дебюта на Йоана Урикару, определян още в периода на продукция като амбициозен. В контраст с характерната за новото румънско кино съзерцателност, Лимонада има действен наратив и заявява собствен авторски стил, но не къса с утвърдената през последните години традиция и все така гради драматургия върху детайла, средата (душни интериори и безлични екстериори, сред които Мара се лута като в градска пустиня), емоционалните честоти в реакциите на героите. И най-важното, успява да дискутира на пръв поглед изчерпана тема от различен ъгъл и отвъд клишето.