През последното десетилетие румънската нова вълна – чиста проба авторско кино, приветствано от критиката и недолюбвано от широката публика (особено местната), аплодирано с международни награди и...

 “Жената на моя брат” се нарича представения тази година в Кан режисьорски дебют на младата актриса Мониа Чокри. В него духът на Франция през 60-те (иновативния монтаж на новата вълна...

Въпреки че “Клетниците” на Ладж Ли е пълнометражният дебют на режисьора, филмът съвсем заслужено намира място в основната програма на фестивала в Кан. Отличавайки се със своята болезнена и...

"Бик", дебютният пълнометражен филм на американката Ани Силвърстийн откри програмата "Особен поглед" в Кан тази година. След като печели наградата на фестивала за късометражка през 2014 г., тя се...

Две години след смъртта на Джордж Ромеро, бащата на съвременния зомби-хорър жанр, неговите ghouls (както ги наричат в “Нощта на живите мъртви“) откриват фестивала в Кан под патронажа...

„Трудът на Сизиф не е в безсмислието, а в липсата на отчаяние“, декларира Ваклуш Толев, герой на дебютния филм на Николай Василев „Пътят на Мъдростта“ . За режисьора следват кр...

Едно от най-впечатляващите качества на киното е да удвоява спомени и да улавя миналото време с изразните технологични средства на категорично настояще. Макар че е най-новото в пантеона на изкуствата,...

Сюрреализмът не е мъртъв. Това бе лозунгът на кампанията за набиране на средства за новия и последен филм на култовия чешки режисьор Ян Шванкмайер, още познат като алхимикът на киното. Изправен п...

Съвременното палестинско кино свързваме най-често с фестивални любимци като режисьора Елия Сулейман (премиерите в Кан на неговите “Божествена намеса” и “Времето, което остава”...

Какъв е Берлинският синдром на 30-те, пита Симона Костова в дебюта си “Трийсет”, който беше представен както на Международния кинофестивал в Ротердам, така и на тазгодишното издание на Бер...

„Ага“ е филм, който използва един привидно документален патос като градивен елемент за откровено фиктивна реалност. Тази реалност гравитира около инверсията, обръщането на фиктивното в ре...

“Огледалата и съвкуплението са отвратителни, защото умножават хората”, казва на едно място Борхес. Това крайно изречение спокойно може да служи за мото на “Ние”, многоочаквания...

В “Дивата круша” съвременният класик на турското кино Нури Билге Джейлан успява за пореден път изкусно да скрои един фасетъчен, завладяващ и затрогващ (в непридирчивата си хуманност) нарат...

Как наистина се дава думата на другите, без да бъдат хванати в унищожителната примка на репрезентацията? Един от малкото успешни примери за артикулиране на другостта през последните години е „Пр...

Несъответствията с историята такава, каквато се представя, и такава, каквато е, е основна движеща сила и в най-новия филм на Агнешка Холанд, “Мистър Джоунс” - разтърсващ биографичен разказ...

Първите минути от "Мълчанието на другите" на Алмудена Караседо и Робърт Бехар властно и бързо въвеждат в ситуацията – възрастна жена вчесва бялата си косичка и с мъчителен шепот изрича: “Б...

В новия филм на Драгомир Шолев играта на злото с доброто е отборна. Има два отбора – единият организиран, този на злото, дава тона и лови нови души за тима си. Другият е пълен със соло играчи, к...

„Къщата, която Джак построи“ е вероятно най-личният, в алегоричната си автобиографичност, филм на Ларс фон Триер. Може би последният пълнометражен проект, който ще видим от датския режисьо...

Филмът започва с един дълъг кадър на плочник, постепенно обливан с вода и пяна. Докато вървят надписите, водата от чиста и пенлива, постепенно добива цвета на отмивана съсирена кръв. Това се оказва и...

От последния филм на традиционно взряната в "теологическото" и "социалното" италианска режисьорка Аличе Рорвахер струи дивата, приказна светлина на почти няма трансцендентност, заличаваща класови...

Назован по този леко обобщаващо политизиран начин, филмът на Павел Павликовски всъщност градира самоубийствената мощ на най-отявлено емоционалните прояви на човешкото съществуване като музиката и любо...