Видим е стремежът на програматорите на Солунския кинофестивал да са в крак с най-актуалните събития и да участват пълноценно в текущите диалози. Много навременни и задоволителни са ретроспективите на...

Две от малкото налични рецензии за “Вечно бебе” наблягат на фабулата му, разказват какво се случва, какво не се случва в него и къде филмът похабява потенциала си. Умерено несъгласен съм,...

"Последното лице" (2016) на Шон Пен е определен почти единодушно от критиката и киноманите за най-лошия филм показан на миналогодишния фестивал в Кан. Но зрителят определено ще изгуби много,...

Мъж със състарено лице, сковани обноски и яростни сини очи иска да стане пазач на фара на скалист самотен остров. Героят на Майкъл Фасбeндер не крие, че трябва да заличи страшни и срамни спомени о...

Има една италианска поговорка, която гласи: “non si può bere e fischiare” (букв. “не можеш хем да пиеш, хем да си свирукаш”). “Перфектни непознати” ...

Известен застаряващ ветеран от световната музикална сцена пее парчето на Лу Рийд „Walk on the wild side“ на рождения ден на шефа на Международния валутен фонд, чийто образ играе ролята...

"Всичко за майка ми" или Евангелие по Марко Белокио 77-годишният знаков класик на италианското кино от най-успешните му времена - Марко Белокио е достигнал отдавна онази степен на творческа зря...

Материалът е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура”  „На всяка цена” (Hell or High Water) възражда извечната борба за закон и справедливост в стар...

За съжаление „Лунна светлина“ най-вероятно ще остане в историята на киното основно с това, че е първата лента взела Оскар за най-добър филм без нито един бял човек в актьорския си състав....

Може би това е от филмите, които искат да възкресят един от най-мъртвите жанрове на Холивуд, отдавна изпели песента си в тази така изкуствена и претенциозна категория – мюзикъла, преживял вече с...

Флорънс Фостър Дженкинс е един от най-култовите образи от ХХ век в света на музиката. Тя обаче се прочува не с друго, а с поразително лошия си глас, абсурдната си амбиция да се изявява като оперна пев...

Казват, че във времена на глобална несигурност, тревога и разпад, хората се обръщат към художествени произведения, които са отдръпнали ръка от трескавия пулс на света и натискат бутона Esc. Това доня...

Част от субвертивната игра на Пол Верховен винаги е била да не дава ясни признаци колко сериозно се отнася към темите и героите във филмите си. И така, „Тя“ също може да се облагодетелства...

Каквото и да говори Оливие Асаяс, вдъхновението му от Кристен Стюарт е основната причина „Личен купувач“ да изглежда толкова жанров, дори мултижанров. Вкарването в кристалната логика на жа...

Новият филм на Николас Виндинг Рефн по дух е продължение на концептуалната игра с юдео-христянската символика, в която датският режисьор смело се хвърля в рамките на предишния си филм „Само Бог...

Ако една пеперуда може с мигновено трепване на криле тук да предизвика ураган на другия край на света, то какво могат да предизвикат с трепването на криле, мигли, дрехи милиарди пеперуди, птици,...

„По-шумно от бомби“ със завидна лекота показва сложната динамика, която може да се развие в рамките на едно „модерно семейство“. Норвежкият режисьор Йоаким Триер подготвя и под...

В екзистенциален план рядко етическото и естетическото се свеждат до  оценката на определен обект или феномен. Онтологичният въпрос, обаче винаги е бил, как точно се случва този „абсурден&l...

Корнелиу Порумбою е един от най-значителните представители на румънската нова вълна, въпреки че в последните години присъствието му в света на киното не е така ясно осезаемо, колкото това на неговия к...

Всяка година Холивуд произвежда поне един филм, който се превръща в символ на всичко сбъркано в холивудската фабрика за кино. Филм, който сякаш умишлено изкарва накуп всички недъзи на студийната систе...

Журналистиката в нейния автентичен вид е самотно занимание и не е за герои. Не е и за идеалисти. Но за какви хора е тогава? Какви трябва да са журналистите, за да изпълняват своята често периферна и...