ТРЪМБО


от
на г.

ТРЪМБО

„Тръмбо“ разказва вечната история за силата и безсилието на таланта и опитите на всяка система да го убие или направи по-силен. В тази процедура само една от страните може да опази достойнството си, макар и не винаги. Филмът използва биографията на един от най-изявените сценаристи на Холивуд, за да опише отношенията власт-творци в американското общество, възприемано като едно от най-демократичните.

Долтън Тръмбо е вече 42-годишен сценарист, сред най-скъпоплатените и почитани в Холивуд, преди това прибрал и национална литературна награда, когато попада в един от обратите на историята– атакуван за комунистическите си възгледи и вкаран в затвора. Това е времето на Студената война, на Маккартизма. Американските политици се извръщат на 180 градуса и доскорошните им съюзници стават врагове.

Тази политическа мистерия мигновено преобразува покорното обществено мнение и всичко, което довчера се е величало, се заклеймява и осъжда под диригенството на силните медии. Омразата, враждебността са шестващи и сякаш всичко вече се тълкува с обратен знак (колко ни е познато това…). Тогава шайка умни, печени холивудски сценаристи попадат в абсурда на пълна изолация, забрана за работа и дори наказателни присъди, защото им е трудно да се откажат от възгледите си, използвайки уменията си в услуга на новата конюнктурна нагласа. От тях се изискват само няколко думи на отказ или признание за вина, просто слова и нищо повече, но при тях именно думите са най-важното оръжие. Те опитват да се отбраняват на публичния процес срещу тях, но губят. Тогава хиляди съдби са преломени, мнозина завършват със самоубийство, деградация или предателство, а едни от най-известните и обичани личности на Холивуд предават колегите и приятелите си.

Филмът разказва главно за съдбата на един от най-умните и работливи от тях, Долтън Тръмбо, който решава да победи системата с нейните средства. Не се отказва нито от убежденията си, нито от единственото, което умее да прави – да пише. Под чуждо име той продължава да работи и дори престоят му в затвора е извор на нови сюжети и идеи. Така печели два „Оскара” в почти пълна нелегалност и конспирация. Скоро работата му така се разраства, че наема и останалите си заклеймени колеги, така че в един момент повечето сценарии на Холивуд са дело на работната му група. Филмът искри от брилянтни реплики, разменени като бръснач между сценаристите без илюзии и могъщите безцеремонни продуценти. Тръмбо е човек, който винаги печели последната дума, в състояние е да надприказва и дявола, рядко да премълчи, но носи и онази крехкост, доверчивост и наивитет на талантливите, които вярват, че нещата никога не могат да бъдат фатални. Последователно той получава толкова поредни удари, че губи илюзиите си, макар и в основната, най-важната за него битка да излиза краен победител. Дори там победата му е доста двусмислена.

Сагата в борбата за работа и живот на таланта завършва с хепиенд, както е и в действителност, но чак накрая на филма, след няколкото оскъдни и вълнуващи думи на износеният вече сценарист, усещаме огромното напрежение, болка и насилие, които е трябвало да преживее. Преди това сме били свидетели на всичко, на което той подлага семейството си, само че едва когато триумфира за пръв път си позволява да намекне какво точно му е било. И дори да прости на тези, които са предали таланта, колегите и приятелите си. За да ликуват всички с него. С кратка, но знаменателна, не високопарна реч, той слага вече публично нещата на мястото им, оставяйки Америка да съжалява, че е погубила или видоизменила таланта на човека, направил „Римска ваканция”.

Освен блестящите реплики, които режат като диамант, филмът показва един от най-добрите съвременни актьори в нова светлина. Брайън Кранстън (сериалите ”Малкълм” и „В обувките на Сатаната”) бе от номинираните за "Оскар" именно за тази роля, вероятно като пълен антипод, с постоянното си афористично и духовито говорене, на отчаяната безмълвност на Леонардо ди Каприо, който взе наградата за „Завръщането”. Кранстън великолепно предава с поглед, подтисната мимика или неочаквано злъчно избухване участта на умния и интелигентен човек постоянно да бъде изиграван, обиждан и унижаван от хора без чест и капка ум. Героят на Кранстън мъдрува, хитрува, печели на своя страна и губи позиции пред съда и властта, преглъщайки винаги огромната мъка, депресия, безотговорно отчаяние, в което всъщност попада. И не само че не се предава, а някак настъпва, дори атакува в някакъв холеричен стил. И тук е проблемът, защото пишейки под чужди имена и угаждайки на всички, упрекван и от един от приятелите си (единствения измислен персонаж сред кинаджиите във филма), Тръмбо започва да усеща, че всъщност губи битката. Защото има опасност да не е вече същият и да е пропилял и погубил таланта си. Затова и когато носи поредния сценарий, вече не написан за 3 дни,  той го подава на продуцента с думите – „Има само един голям дефект, добър е”.

Въпреки хепиендовата история, в целият подтекст на филма виси като главен герой огромното лицемерие на политиката, изкуството, Холивуд, критиката, тълпата, публиката, когато приема или не един творец. Всички те могат да бъдат излъгани лесно, прелъстени и изоставени, на всички може да се натрие носът, но каква огромна е цената на такава победа, само може да се предполага. Понякога е талантът.

Като някаква своеобразна ирония, сценаристът и режисьорът на този филм с досегашните си усилия в киното създават подозрения, че са подставени лица, за каквито се разказва и в „Тръмбо”. Толкова е зрял и умел филмът във всеки компонент, освен в задължителната доза семейна патетика, характерна за онзи обратен край на земното кълбо. Но тя е балансирана от деликатното и фино използване на архивни кадри и фотоси, наслагващи една телевизионна или фотографска реалност върху истинската дълбочина, стойност и смисъл на трагичните събития.

На финала и по време на финалните надписи, изригналите от дъното на същността му и премълчавани с години думи на истинския Далтън Тръмбо избухват като катарзис. Пред едно общество, власт и публика, годно и готово за всякакъв вид манипулации, в политиката или изкуството, но не и за истината и истинските стойности.