Независимо от западния бойкот на руското кино, 45-ият Фестивал в Кайро не само показа два руски филма в различни програми – „Филателия“ на Наталия Назарова в Международния конкурс и „Вечна зима“ на Николай Ларионов в Международната панорама – но и първият получи наградата за режисура и мъжка роля на Максим Стоянов, както и почетен диплом за женска роля на Алина Ходжеванова.

Разказан накратко, сюжетът на „Филателия“ обещава сантиментална емоционалност, особено предвид предишния режисьорски опит на Назарова, която всъщност има по-дълга филмография като актриса. Като режисьор участва с новела в романтичната омнибус комедия „Петербург. Само за любов“ (2016), сърежисира мелодрамата „Любовен триъгълник“ (2019), режисьор е на семейните драми „Областен център“ (2021) и „Не трябва да плачеш“ (2022). Във „Филателия“, обаче, романтиката и драмата са дозирани, колкото да защитят жанровата категория, и вървят наравно със суров реализъм. А Алина Ходжеванова в главната роля успява да извади жена с характер от иначе ранимата си, болезнено чувствителна героиня. Сравнявайки образа ѝ във филма с видео от актьорското ѝ портфолио, си даваме сметка за огромната трансформация, която е претърпяла, за да се претопи в героинята си Яна – съвсем по Станиславски.

А Яна е руса самотница със следи от прекаран детски паралич, странност в говора и порок на сърцето, които са проблем за социалния и любовния ѝ живот, но не и за самостоятелността и достойнството ѝ. Живее сама, прави бавни дълги разходки по брега на ветровитото море и работи в местната поща, където колежките ѝ я съжаляват, но всекидневните пратки захранват колекционерската ѝ страст за марки с редки екземпляри от цял свят. Филателният клуб е мястото, където се чувства щастлива, но дори очилатият смотаняк и колега колекционер, с когото отвреме навреме ходи на кино и пие чай, ѝ заявява безцеремонно, че не я харесва като жена, защото си пада по пухкавка магазинерка.

Пространствата, които обитава Яна ежедневно – скромно обзаведеният ѝ апартамент и офиса на пощата, който отвън прилича на тенекиен бункер, а отвътре е схлупен и претрупан – са и затвор, и прислон за тялото ѝ, което се придвижва с видимо усилие. Отвъд тях камерата често показва морето и необозримия хоризонт, където, подразбираме, намира свобода душата ѝ. Някъде там е изчезнал баща ѝ, когото тя продължава да чака; от морето също ще се появи Петя (Максим Стоянов), който ще я оцени „такава, като никоя друга“ и ще ѝ вдъхне надежда, че любовта не ѝ е съдбоносно отказана. Всичко това предизвиква завист у разведената ѝ колежка Вера, която фучи, че здрава жена като нея не е предпочетена и изрича на глас мисли, които политическата коректност забрани, но едва ли е спряла потока им.

Не знам дали „Филателия“ може да се окачестви като филм за „различните“, но това, което го отличава от повечето филми за хора с увреждания е, че портретира героиня, чиято най-открояваща се черта не е здравословното ѝ състояние, а характерът ѝ. Яна е едновременно крехка и упорита, срамежлива и решителна, ранима и непреклонна в очертаването на личния си периметър, в който допуска само доказалите, че го заслужават. И е кокетна без да е наивна – след като подхвърля закачливо на Петя, че е популярна сред мъжете, уж за да вирне нос, го пита съвсем директно какво намира в нея, на шега ли е всичко. И той открехва тайната на влечението си, което не се вписва в романтичното клише, но пък е по-близо до истината за това как се намират и разпознават като „сродни души“ хората. По стечение на обстоятелствата, любовта им остава платонична, която спасява филма от фетишисткото бърникане в сексуалния живот на „различните“, така типично за активистките филми по темата, ярък пример сред които е носителят на „Златна мечка“ от Берлинале 2018 „Не ме докосвай“.

„Филателия“ е заснет със субсидия от Министерството на културата на Руската Федерация и въпреки мантрата, че всяко изкуство, направено с руски държавни пари е пропаганда, сюжетът е аполитичен, а страната и хората ѝ не са показани в блестяща светлина. Мурманск, най-големият в света град, разположен отвъд Северния полярен кръг, е заснет в синкаво-сиви нюанси и скициран като окаяна и изостанала периферия, в която върховно културно развлечение е циркът, социалната среда е враждебна, младите жени в лицето на Вера се хвърлят на врата на първия срещнат моряк с надеждата да се махнат, а сцените в пощата, жилището на Яна и сбирката на филателистите обхождат интериори, сякаш непомръднали от Брежневската стагнация през 70-те. Този демодиран фон, обаче, се оказва идеален за отживели дейности като изпращане на писма и събиране на марки; и за отживели хора, чиито древни и препатили души съумяват да се свържат безплътно. Което превръща „Филателия“ в нестандатна романтична приказка, чиито наратив напуска днешното време, пространство и неименния за обсъждане политически контекст и си позволява лукса да се занимава с непреходното.

Материалът е изготвен
с финансовата подкрепа
на Националния фонд „Култура”.