САН СЕБАСТИАН 2017: ДА УБИЕШ ХЕСУС


от
на г.

САН СЕБАСТИАН 2017: ДА УБИЕШ ХЕСУС

Хесус от пълнометражния дебют на Лаура Мора е името на млад наемен убиец, но и испанското звучене на Исус – в католическа Колумбия заглавието надали звучи стряскащо само в първата си част. “Прости им, понеже не знаят що правят”, казва Исус в Евангелието, докато го убиват, но меделинското момче Хесус няма нито прошка, нито мярка, нито любов – то всъщност е от незнаещите що правят, от настървеното множество. Тази, която трябва да прости, е студентката фотографка Паула – Паулита, Лита за близките си, – защото го е видяла да разстрелва по поръчка “отгоре” нейния любим баща, неудобен университетски преподавател, но в душевното си опустошение тя има само една нужда, само една мисъл: да си върне, да отмъсти, да посегне на злото. Да убие Хесус.

Режисьорката и сценаристка Лаура Мора е създала хубава история за многозначни престъпление и наказание, която е толкова интересна етично и визуално, че дори видимите грапавини в сюжета или представянето на образите не накърняват чудесното общо впечатление. Едно от най-големите престъпления, показани от филма, е това, което е произвело Хесус такъв, какъвто е: виновна жертва. А наказанието, което Лита иска да въздаде, постепенно се разкрива не като възможност за възстановяване на равновесието, а като поредно зло. За ролите на двамата Мора е искала хлапета, които да са в естествени отношения с езика и с града си, необработени таланти, и ги е намерила: прекрасните непрофесионалисти Наташа Харамийо (нежно, но жилаво дългокосо момиче, чието лице и тяло са живо огледало на всички трудни емоции във филма) и Джовани Родригес (обсипан с белези хулиган от предградията, способен на нафуканите походки, лафове и грубости на уличен “боец”, но и на обезоръжаваща крехкост). Като съвременни Ромео и Жулиета те се запознават на едно шумно тържество (тя го познава в тълпата и тръгва след него), но кръжат един около друг в плен на противоположни импулси и вместо да докосват телата си с любов насред зиналия лакомо хаос наоколо, за миг докосват душите си с доверие. И от това боли много, много повече. Една от най-покъртителните сцени за целия фестивал беше кулминацията на филма, в която Хесус разбира каква всъщност е целта на Лита, и вместо да се защитава животински, както е свикнал, прави нещо парадоксално, но и логично: за първи път говори от сърце.

“Да убиеш Хесус” е сниман “от рамо” и във всеки момент следва отблизо главната героиня, движи се с нея през смайващо красиви гледки от хълмовете, нощните светлини и сиромашките квартали на Меделин. “...тук няма място за съзерцание – каза Мора в Сан Себастиан, – тук всичко става набързо, всичко е в повече и не разполагаш дори с миг да се спреш и да разсъдиш – това именно прави трагедията толкова възможна”. Според нея операторът Джеймс Л. Браун е черпил вдъхновение от отношението към мъчни материи като мрака, мръсотията, тълпите и бедността на фотографи като Нан ГолдинБрус Дейвидсън и Гордън Паркс. През репликите на персонажите и дребни детайли от развоя на събитията бързо става ясно що за място е мястото, в което се намираме: един приятел на Лита ѝ обяснява, че майка му държи той да се прибира преди 19 часа всяка вечер, защото “кварталът се нажежи и все се стрелят напоследък”; баща ѝ, докато шофира, я моли веднага да прибере фотоапарата, който е извадила, за да го снима, за да не ги нападнат и да им го вземат на някой светофар; когато в полицията ѝ връщат вещите на застреляния, от тях е изчезнал ръчния му часовник... Безсилието разяжда брат ѝ, майка ѝ вече дори не се съпротивлява на мъката, чакат я беззаконие, безпаричие и кой знае какво още. Има нещо библейско не само в заглавието, а и в доброволното прекрачване на Лита в света на злото, през който тя минава като светъл лъч и в който за свой и наш ужас открива, че всъщност не е другаде, а там, където винаги е била; че потърпевша е не само тя.

Самата Лаура Мора губи баща си по сходен начин, когато е на 22, и подготвя този филм 10 години. Любопитно е, че предварителната ѝ практика като режисьорка включва 35 епизода от популярен сериал, посветен на един от големите демони на колумбийското общество – абсурдно престъпния и абсурдно притегателен за народа, медиите и киното Пабло Ескобар. В Сан Себастиан “Да убиеш Хесус” се състезаваше в раздела “Нови режисьори” и получи една от най-желаните награди – тази на 200-членното младежко жури.