Правени са много филми за хора с откраднато детство, които са лишени от красотата на спокойното порастване. Има и прекрасни примери за удачен и силен избор на непрофесионални актьори. От Бресон и Херцог до Пазолини и Джафар Панахи. Какво е ценното и особеното в заснетата от Флорин Шербан история? Какво е неповторимото в уж последните дни на антигероя Силвиу (невероятен дебют на Джордже Пищиреану) в провинциален румънски център за малолетни престъпници?
Не е само фактът, че напълно заслужено е получил „Сребърна мечка“ в Берлин през 2010-а. Не е и заради историята. Тя е проста, донякъде банална. Остава малко време до освобождаването на Силвиу. Неочаквано го посещава малкия му брат и казва, че майка им смята да го отведе в Италия. Силвиу не може да позволи това, иска да предпази брат си от нея. Убеден е, че той ще преживее същото като него. Майката го е взимала в Италия и го е връщала неколкократно в Румъния в мига щом си намирала приятел. Нагоре-надолу, докато загуби усещане за дом и семейство. За да защити брат си, Силвиу стига до неочаквани крайности, които ще му костват свободата.
Ценното във филма не е внимателният избор на останалите момчета, участващи във филма. Те са открити сред стотици истински невръстни нарушители на закона. Това прави атмосферата близка до сурова документалистика. Ситуациите и действията, в които проличава йерархията на взаимоотношенията им, а също и разговорите и ежедневието в този затвор са толкова далеч от кича и клишето на затворническите филми, колкото е възможно. Сцените протичат естествено и без евтин патос, който да предизвика лесни емоции и съжаление. Тийнейджърите не са редуцирани до стереотипи. Погледът на камерата към тях е с уважение. С тях не е злоупотребено. Не са съдени предварително. Те са нормални деца, които са допуснали грешки.
Операторската работа е издържана в ключа на братя Дарден. Тя е в тоналността на съвременното реалистично кино, което, когато е добро, показва, че с малко можеш да постигнеш наистина много. Камерата е държана от ръка и следи Силвиу в дълги кадри. Наднича, наблюдава го в грубите и нежните му прояви. Не е и това.
Сърцевината на дебюта на Флорин Шербан, ядрото му не е за жалкия провал на социалната система за превъзпитание. Нито за напразния бунт на Силвиу или за любовта му. Било към брат му или към младата социоложка. Деликатно, балансирано и неподправено една човешка драма, в първичния смисъл на думата т.е. „действие“, си стъпва на краката. Изправя се и е жива. Отвъд жанра си е. Тя не е плакатна и декларативна. Усеща се дивото клокочене под повърхността, но и премисленото решение, което не е чист импулс. Вижда се травмата на Силвиу, която е почти невъзможно да бъде вкарана в думи. Усеща се неповторимата загадка на днешен човек, който знае, че трудно може да промени своето настояще или чуждото бъдеще и въпреки това не се отказва. Желае да бъде човек. Да надскочи себе си. Тази въздействаща тиха напрегнатост го прави нещо много повече от „още един филм от румънската нова вълна“.
