„Дъвка за балончета“ се оказа един изкусителен филм. Той предизвика дори искрената симпатия на критиката, без някои изключения, съставени по-скоро за протокола - те с несправедливостта си организираха още повече ценителите. Така филмът се порадва на истинската благодарност на публиката, изразена в почти масови посещения и до днес и един уважителен боксофис.
Дегизиран като свенливо-романтичен, организиран като любовно-меланхолен, изпъстрен с умерена доза шеговити диалози, „Дъвка за балончета“ всъщност пронизително точно и с някаква любовна проникновеност описва изконната човешка драма „какви бяхме, а какви станахме“. С акварелна чистота животът е обрисуван не като несправедливост, а с пъстрота и богатство.
Шарейки из времето, сюжетът хваща основните си герои - четири деца и една твърде колоритна баба, в два основни времеви отрязъка: преди 25 години и в днешния ден. Историите на децата, свързани с обичайните искрени детски бунтове, поразии в прилив на скука и начало на душевни трепети от по-висок порядък, са успоредени с днешния ден на героите. Някои от тях са се превърнали в обратното на това, което преди са били, други не са пораснали изобщо и са повече объркани и търсещи, отколкото когато са били деца. Те паралелно живеят поне в два свята – на детството си и на настоящето, а някои и в измислен свят, който се опитва да хармонизира останалите.
В цялата тази какофония от невръстни житейски поражения или нова безпътица във време, което се оказва още по-сложно, въпросът за удържаната дума, любовта, саможертвата за другия се поставя отново на дневен ред с изключителна последователност. Всеки от персонажите е плод на детството си, но и с обратен знак. Един е бил по-чист и честен, а днес е станал хитър и дързък, друг е копирал от детството си това, което тогава напълно е отхвърлял – и у възрастните, и у приятелите. Животът пъпли и блика от всяка ситуация във филма, заредена с истинност и някаква топла ведрина.
Малката Биляна, двигател на доста лишената от въображение момчешка банда, останала в очите им и като тяхната първа любов, днес е млада жена с изострени черти на лицето, дълбоко уморена от живота си и леко отегчена от себе си. Тя прикрива това с разиграването на нови беди около себе си, защото си намира верен зрител - но някак се оказва, че другите около нея са вече доста по-зрели и отговорни с течение на времето. Тя успява да имитира детския си патос на непокорно момиче, но търпи почти пълен крах. Всичко се е променило и сега се опитва да промени нея.
Калин, най-свенливото момче от тримата, което най-твърдо решава да не й говори и се съпротивлява на чара й като дете, всъщност крие колко дълбоко е поразен в същността си от нея. Затова днес се държи в рекламната агенция, в която работи (малко много идват тези работни места из българските филми), арогантно, дръзко и независимо като нея.
Навремето детската история между двамата рязко е прекъсната от родителите. Те заминават в чужбина на гурбет под формата на държавна работа, а днес Биляна се връща за кратко, за да въдвори ред в съдбата на братовчедка си, или в своята - преди да се омъжи за някакъв напълно невинен англичанин. Тук кратък спойлер, но важен за разкодиране на ситуацията - Калин е женен, с дете. Съпругата му е достатъчно интелигентна, отдавна е усетила всичко и оставя двойката "да й мине“ – това е един от най-добрите и лаконични второстепенни образи, които заковават на място и придават допълнителна тежест и важност на главните. Когато съпругата прочита книгата на Калин за случилото се в детството (книга, мъдрена от него полутайно от години) и вижда, че на финала й няколко страници са скъсани, истински страда. От свое и от негово име – вероятно по това, което всеки е имал и е загубил, но винаги ще очаква да се завърне.
Оказва се, че в детството има нещо недовършено, нещо неузнато докрай, което може да превърне миналото в толкова вълнуващ отрязък от време, колкото е и днешният ден. Красива тайна, каквато може да се кове и днес, но вероятно ще бъде разбрана след години.
Сценарият (увенчан с наградата на последния фестивал „Златна роза“) тегли тънки и иронични аналогии, с лекота и задушевност ни прави свидетели на най-съкровеното и подтиснатото, без да се церемони обаче с житейската правда и психологическата достоверност или да сантименталничи ненужно. Издайнически се докосва до истини, които са всеобща тайна, всеки ги пази у себе си, но не знае какво да прави с тях.
Отрупани от захаросани романтични комедии от всякакви нации и народи, ние наистина се стъписваме пред този тънко и умно замислен филм за загадките на живота, които го превръщат в някакъв фантастичен калейдоскоп, пълен с чудеса и в миналото, и в настоящето. Странна зрялост и някакво нежно познание струи от него.
Децата в „Дъвка за балончета“ са прелестни, което е така трудно за киното. На фона на тяхната естественост и характерност обаче, възрастните актьори стоят по-скоро като в „Стъклен дом“ и са единственият проблем на филма. Бабата е с неочакван натюрел, облъчва всички с независимостта и дръпнатостта си, дегизирана в силно декадентски вид и поведение. Но на фона на безхарактерните и послушни родители, които само гледат как да се измъкнат в чужбина, върши своята драматургична роля.
Иван Юруков, въпреки номерата, които разиграва на колегите си и най-вече на своя шеф, успява в някои мигове да въплъти сърцато своята мъжка наивност до глупост. Както и онова малко инфантилно, но и мъжествено вечно очакване на чудо, което поддържа героя му, чувствал се иначе предаден по всички линии в детството. А днес узрял и готов той също да предаде.
Теодора Духовникова, с правената сякаш само за нея роля във „Вездесъщият“ , тук изглежда по-скоро като плод на съвсем друго детство, а не това на героинята й. Лепването на дъвката на пианото, скачането от високи токчета на ниски обувки, пъхнатите в джобове ръце, преструването й, че нищо не помни и не разбира, окарикатуряват образа на Биляна повече, отколкото той заслужава. Но нейната героиня е толкова палава и дяволита, че може би наистина не иска да съблазнява, а просто да освободи душата на Калин от детството му и да му достави в малко подигравателен вид един нов катарзис. Катарзисът на настоящето, пълен с конфликти и противоречия, но вече от друго естество.
Филмът не е любовен, филмът е за съдбата и биографията на чувствата ни. И как ги съхраняваме и пазим в сърцата си, често убивайки всичко в себе си.
