Филми / Авторско кино
Мартин Скорсезе

ИРЛАНДЕЦЪТ


от
на г.

ИРЛАНДЕЦЪТ

След премиерата си на фестивала в Ню Йорк, „Ирландецът” дойде миналата есен на Празника на киното в Рим. Един от най-сложните и изстрадани филми в кариерата на Мартин Скорсезе. Той започва да говори за него още през 2018 г и обявява, че ще събере за пръв път в своя творба двама гиганти на американското кино Робърт де Ниро и Ал Пачино.

След месеци на слухове, съобщения и отричания, неочакваните производствени трудности на филма започват да стават легендарни. Нетфликс е ключът към абсолютната художествена свобода за Скорсезе – институцията му „прощава” 6 месеца закъснение и позволява да снима филм за над 140 милиона долара. Предварителното условие на режисьора не подлежи на преговори: нелепо е да представят различни възрасти с различни актьори. Главните персонажи през цялото време трябва да бъдат изиграни от Ал Пачино(79 години), Робърт Де Ниро(76 години) и Джо Пеши(76 години). Industrial Light And Magic имат право на цялото необходимо им време, за да ги състарят или подмладят. Само Нетфликс позволява съществуването на този филм. И това, според Скорсезе, е единственият компромис, достоен за всеки, истински отдаден на киното.

След 23 години Мартин Скорсезе и Робърт Де Ниро отново са заедно. Неслучайно актьорът убеждава режисьора да адаптира истинската история на Джими Хофа(в ролята Ал Пачино) за големия екран, разказана от гледната точка на Франк Шийран(изигран от Боб Де Ниро).

Преди да умре от рак, Шийран разказва историята си на Чарлз Бранд, който я публикува в своята научно-фантастична книга от 2004 г. „Чух, че боядисваш къщи”. Той е мафиот, замесен в поне 25 убийства, включително и в това на могъщия синдикалист Джими Хофа основател и лидер на американския профсъюз за автопревозвачи на товари. Филмът е версията на Шийрън за случилото се.

Началото е дълъг план-епизод, с който Скорсезе въвежда в старчески дом, където героят, прикован в инвалидна количка, прекарва последните си години. Шийрън е от поколението, минало през съскащите куршуми от Втората световна война, запретнало ръкави, когато конфликтът приключва. Този ветеран е шофьор на камиони за компания от Пенсилвания. Неговата тежка работа, първоначално му позволява честно да издържа семейството си, но с раждането на второто дете, парите вече не стигат. Случайно среща Ръсел Буфалино, родом от Сицилия, виден член на „Коза Ностра“ във Филаделфия, и той го взема под крилото си. На Буфалино и на другия си „кръстник“ Джими Хофа, Шийран дължи кариерата си. Той става телохранител на Джими Хофа.

Франк е от ирландски произход, боядисва къщи, което на жаргона на мафията означава да опръскаш стените в къщата на нарочената жертва. Мълчалив, съвестен убиец, който не задава много въпроси. Човек на честта, доброволен палач, кротък, Шийран е затворен в свят без изход. И именно той, старецът - сам, изоставен, неспособен да изпитва угризения или съжаления, разказва своята история. В нея има и тъгата по непростилата му дъщеря.

Шийран е пряк участник или свидетел и на над 65 години история на САЩ - от транспортиране на оръжия за нападение над Залива на прасетата в Куба през 1961 г., решенията на мафията за убийството на Джон Кенеди, физическото отстраняване на най-важния синдикалист в страната Джими Хофа, бомбардировките над Косово. Съучастие между престъпни организации, синдикати, политика. Моменти на голямо кино.

Син на „Добри момчета“ и „Казино“, „Ирландецът” е типичният гангстерски филм на Мартин Скорсезе, верен на рецепта, малко поизносена, но винаги обичана от автора: „литературен“ разказ, воден от непрекъснат задкадров глас, който се опитва да помогне на зрителя да разгадае сложна плетеница от събития, анекдоти и герои, трудни дори върху написана страница; италианско-американска и ирландска фауна, насилствена, цинична и гротескна, рисувана без щадящи етнически стереотипи; склонност към повествователна и езикова многозначност. Тук нещата са усложнени от третата възраст, абсолютен герой на „Ирландецът“. Режисьорът прави рисков, но по своему оригинален избор на актьори със стара слава, подмладени дигитално в многобройните ретроспекции от минало, което понякога изглежда прекомерно и дори смехотворно (Джо Пеши на бензиностанцията с Де Ниро).

„Ирландецът” е колективно духовно и артистично завещание. Скорсезе си припомня своите стереотипи и ги усъвършенства, прави перфектни икони и модели. Той познава мафията като никой друг. Този път режисорът, с амбиции за истината, използва документалния стил и възстановява умело, въз основа на реално разследване изчезването на Джими Хофа, изигран от Ал Пачино в идеална форма. Съвършена реконструкция на епоха, както от гледна точка на средата, така и на непрекъснатите исторически препратки.

Режисьорът успява да затвори кръга от собствената си великолепна гангстерска филмография. Прави го по възможно най-прецизния начин, разказва за три часа и половина, от младостта през старостта до смъртта, възхода и падението на италиански и ирландски персонажи, които се движат из американската история. Ценностите са както обикновено - ставаш престъпник от любов към семейството, на което искаш да осигуриш защита и сигурно бъдеще, след това властта те разваля, най-накрая чувството за грях и вина надделява, търсиш милост, без да знаеш дали ще дойде.

Големите „старци” на американското кино са способни на поредна значителна интерпретация. Робърт Де Ниро, превъзходен хамелеон, повтаря своите хитове, така че да остане пак неподражаем. Той надскача някои от най-добрите си филми като виртуазност на актьорската игра. Последният половин час от филма се крепи изцяло на него, Скорсезе влиза в старческия дом и пак там оставя Франк Шийран с притворена врата и отворен финал.

Сприхавият Ал Пачино оцветява Джими Хофа, подчертава театралничеството на профсъюзния лидер. Епично обобщените гримаси ни карат да го обичаме безусловно. Актьорът разгръща целия си причудлив талант в противоречивия образ на синдикалиста. Подкрепен от престъпния свят и многократно арестуван заради незаконните си дела, той преживява възход, после упадък и става става неудобен за мафията, която го премахва възможно най-бързо.

И накрая Джо Пеши, който досега е бил поддържащ актьор на двамата си колеги, тук е неподражаем, премерен както никога досега в ролята на най-лошия от компанията - Ръсел Буфалино.

Този широкоформатeн филм, който непрекъснато се движи напред-назад във времето, е „булевардът на залеза” на „лошите момчета” на Скорсезе. „Ирландецът” е населен с малки мъже, мислещи се за великани, марионетки, движени от някого. Умишлено бавен и разтеглен, с непрекъснати диалози между главните герои.

Политическото и поетично завещание на Мартин Скорсезе или се приема, или не. Аз заставам зад него, може би и защото виждам „Ирландецът” като филм за мъжкото приятелство и за прошката.