След като на миналата Венеция Педро Алмодовар ни направи подарък с краткия, но голям „Човешки глас“, тази година с неговия конкурсен филм „Паралелни майки“ се откри фестивалът и надпреварата за „Златен лъв“. „Роден съм като режисьор във Венеция през 1983 г. - заяви Алмодовар. - Трийсет и осем години по-късно съм поканен да открия фестивала. Не мога да не изразя радостта си. Много съм благодарен за честта и се надявам да бъда на ниво.“ Директорът на фестивала Алберто Барбера допълни: „Благодарен съм на Педро Алмодовар, че се съгласи да открием Венецианския фестивал с новия му филм. Много добро завръщане тук след „Златен лъв“ за цялостно творчество през 2019-а, години след успеха на „Жени на ръба на нервна криза“, който бележи окончателното му утвърждаване на международната сцена“.

Оригиналната идея се ражда преди няколко години, когато любопитна история от телевизионните новини вдъхновява Алмодовар за сюжета. Почва да го развива, но драмата не го удовлетворява и зарязва всичко. По време на пандемията, болен от ковид, режисьорът е принуден да се затвори у дома си и да се залови сериозно да я доразвие.

На 71 години, от които над 40 в правене на кино, Алмодовар продължава да е обсебен от темата за майчинството.

Две противоположни, но паралелни майки. Две бременни жени, без да са го планирали, делят една стая в родилно отделение в Мадрид, раждат в един и същи ден и съдбата предопределя да ги свърже завинаги. Няколкото думи, които си разменят в тези часове, създават много силна връзка между тях. Едната е млада, объркана. Другата, по-възрастна, е убедена, че майчинството може да бъде прелюдия към голяма промяна.

40-годишната фотографка Джанис ( в ролята Пенелопе Крус), кръстена наистина на Джанис Джоплин и ще се разбере защо в хода на филма, след среща с антрополога Артуро случайно, но щастливо забременява и избира да отгледа бебето сама. Тя не съжалява, а в часовете преди раждането е радостна. Ана (Милена Смит) пък е уплашена, разкаяна и травмирана непълнолетна тийнейджърка, която вътрешно се съпротивлява на нежеланата си бременност и обосновава в хода на действието причините. Джанис се опитва да я развесели, докато се разхождат из болничните коридори като лунатички. Сигурната в началото Джанис дава уроци на младата си уплашена приятелка Ана. В хода на действието обаче ролите се преобръщат и самоуверената Джанис е тази, която трябва да се поучи от смелостта и решителността на израсналата Ана. Съдбите на момиченцата им, заченати случайно, също се преобръщат.

Алмодовар преобръща и действието на филма, чието начало слага пръст в една все още незараснала рана в историята на Испания - общите неизвестни гробове на жертвите от Гражданската война - убити и изчезнали, захвърлени в общи ями. Историческата истина за франкистките злодейства е неизпълнен дълг към испанското общество. Филмът започва с Джанис, която търси гроба на заровения си прадядо, и свършва три години по-късно с намирането и отварянето на една от ямите.

Ето че не не само майките са паралелни, но и времената – минало и настояще, вървят успоредно, включват герои от няколко поколения. Преплитат се две истини - на истрическото минало и на личната история на героите днес. Предци и потомци оживяват на екрана.

Джанис е морално отговорна към паметта на разстреляния си прадядо, но в същото време се сблъсква с много тежка интимна тайна. Конфликтът между тези две истини и болката при разрешаването им движи действието на филма.

А и майките са повече от две - освен Джанис и Ана към тях се присъединява и майката на Ана – егоистка, напълно лишена от майчински инстинкт, както самата тя признава, обладана от мисълта за напредък в актьорската си кариера. Сред нейните роли има и една в пиеса на Федерико Гарсия Лорка, може би най-известната жертва на режима на Франко, чийто гроб и до днес, над 80 години, е ненамерен.

Най-многолик и противоречив е безспорно образът на Джанис. Тя не може да понася историческата лъжа, но сама създава съвременна такава. Тази от миналото я ужасява, докато откритата и укриваната от фотографката дори не я дразни. Насоченият ѝ обектив към другите не е така точен към самата нея. Чистотата и невинността на Ана подчертават и изпъкват тъмната страна, че и леката ѝ подлост.

Ако характерите разделят жените в настоящето, раните от миналото обединяват жертвите и ги правят своеобразно семейство - неочаквано, но истинско. На финалния кадър са събрани няколко поколения, които скланят глави пред паметта на жертвите.

Още в първите си филми Алмодовар вижда семейството като емоционална общност около някого, за когото да се грижиш. Няма значение дали това е традиционната двойка, мъж-жена, баща-майка. Най-важното е да се приеме новороденото и да се отгледа, заобиколено с обич. Семейството за него е по-важно от двойката.

„Паралелни майки“ се пази да не прекрачи в мелодрамата, но държи тона на драмата. Той е в основата си филм за майчинството. Майките правят грешки, крият тайни, понякога не са в състояние да работят, причиняват дълбоки рани. За да разберете всяка майка и следователно всяка дъщеря, трябва да се знае нейната история, настоява Алмодовар.

Музата на режисьора Пенелопе Крус и почти непознатата Милена Смит показват голяма спойка на екрана, създават почти платонични и идеални отношения между жени, които подчертават преди всичко човешката стойност на майчинството. Всяка е избрана да интерпретира различен модел на женственост.

Сенките от миналото и настоящето са потопени в подходящи сценографии, декори и цветове - златисти, меки, на места агресивни в миналото, слънчеви в настоящето, особено когато се потапяш в стаите на бебетата, за да се подчертае светлината на бъдещето им. Пастелната и емблематична операторска работа на Хосе Луис Алкаин допълва с изображения намеренията на Алмодовар и създава прекрасни контрасти и мощни образи.

„Паралелни майки“ е пътешествие в радостите и скърбите на майчинството, съставено от уникални и незабравими моменти, но и от тежки времена и тъжни истории. В творчеството на Алмодовар идентичността никога не е фиксирана. Той преобръща сърца, тела и умове, плавно проследява пътя, по който човек трябва да поеме, за да преодолее предразсъдъците на обкръжението си, собствените си съпротивления. Кога е готов да се жертва, за да не съжалява за пропуснатите си мечти.

Има известни сценарни празноти, невинаги функционални диалози, прекомерно разширяване на времето на историята. Филмът е направен с голяма ангажираност, което би могло да донесе на Пенелопе Крус първата ѝ Купа "Волпи" за най-добра женска роля.

„Човешката история отказва да мълчи.“ Педро Алмодовар избира тези думи на уругвайския писател Едуардо Галеано за финал. Подходяща фраза, която точно обобщава значението на творба, в която Историята и историите непрекъснато изплуват на повърхността, освобождават хората от грешки и лъжи, погребват най-неудобни и болезнени истини.

Материалът е изготвен
с финансовата подкрепа
на Национален фонд „Култура”