ВЕНЕЦИЯ 2021: ЕДИН ДРУГ СВЯТ


от
на г.

ВЕНЕЦИЯ 2021: ЕДИН ДРУГ СВЯТ

След „Законът на пазара“ (2015) и „На война“ (2018) френският режисьор Стефан Бризе завършва трилогията си за света на работника с участието на предпочитания си актьор Винсен Ландон. И докато първите два филма се състезаваха в Кан, „Един друг свят“ се конкурира за „Златен лъв“ във Венеция. Бе показан в последния ден и определено размеси замислените награди.

Променено е социалното положение на героя - охранител в „Законът на пазара“, профсъюзeн лидер в „На война“, сега Филип на Ландон е директор на провинциален френски филиал за производство на електрически уреди, който зависи от мултинационална компания, чиято база е в САЩ, но с офиси в цяла Европа. Компанията е печеливша, но акционерите увеличават производителността и печалбите и искат съкращение на персонала с 10% за много кратко време. Всички бъдещи уволнени имат значителни интелектуални или управленчески умения. Някои са незаменими, работят в трудни условия и безопасността не би била гарантирана в тяхно отсъствие.

Директорът не разбира веднага уловките на системата. В началото на филма е абсолютно невъзможно за Филип да приеме и признае пред себе си трудността, ако не и невъзможността, да приложи ограниченията, наложени му от съкращенията. Той се бори на два фронта: с висшето ръководство на клона, до ръководителя на компанията в САЩ, както и с работниците. Как да им обясни, че трябва да се уволнят 52 души, за да запазят 1200?

Филип вече не знае как да реагира на непоследователните заповеди на своите началници. Вчера искат той да е лидер, днес - палач. В действителност той е в междинна позиция - между служителите и началниците си. Губи уважението на подчинениете си, запада дори човешкият контакт, физическото му присъствие във филиала е все по-рядко, което взаимно ги отдалечава. Все повече се бори да намери логика в система, която обслужва от години и в която вече е невъзможно да изпълни идващите отгоре заповеди.

Но този път Филип не иска да е част от играта. Той се опълчва и предлага алтернатива: защо осаналите директори да не се откажат от премиалните и така да се спасят работни места, вместо да се притиска съсипаният и потиснат персонал?

Филмът описва загубата на смисъл в живота на героя. Бризе представя последиците - психологически и морални, лични и професионални, върху личности между чука и наковалнята. Добре платената и престижна работа повече отнема на Филип, отколкото дава: той е напът да се раздели болезнено със съпругата си Ан (Сандрин Киберлен), непълнолетният син изпада в криза и е вкаран в психиатрията.

Семейната връзка потъва от неустойчивите работни ритми. Ан обича Филип, но иска развод, тъй като от години той пренася вкъщи професионалните си проблеми. Семейството е хванато в момент, когато изборът на кариера променя живота на всеки. Идеята за куража се връща няколко пъти във филма. Но истинската смелост я показва Ан. Тя си тръгва, дори и да се страхува за бъдещето си. Пожертвала част от професионалната си амбиция за успешната кариера на съпруга си, се чувства измамена. Мълчаливото споразумение с Филип, компромисът вече нямат смисъл и тя се отказва от удобния начин на живот. Изненадващо финият начин, по който Сандрин Киберлен разкрива вътрешните противоречия на героинята, е опустошителен. Съпругата се озовава на ръба на пропастта и в определен момент казва: спирам. Това помага на Филип да отвори очи.

Кой е по-свободен, пита филмът, работникът, примирен да загуби мястото си след много години, или уволняващият го началник? Стефан Бризе в известен смисъл е френският Кен Лоуч. Неговите реконструкции са прецизни, маниакални, разкриват се сблъсъци, цели се да не се прехвърля мярката.

Темпото е френетично, анализът - безмилостен, аргументиран и рационален. Въпроси и отговори се редуват, противоречията в работата и икономиката са налице, както и много по-тежките им отрицателни ефекти.

„Един друг свят“ е пълен с гняв. Адът е в самото начало на филма. Думи се сипят жестоко от адвоката на съпругата, което вбесява главния герой. Бракът на Филип е в криза. Работата го поглъща напълно и през последните седем години той прекарва все по-малко време със семейството си. Героят е на кръстопът и идва моментът да избере на чия страна да застане.

В главата на блестящия Винсен Ландон също е ад. Лицето му е отделено и окрупнено от всичко наоколо: семейство, работа, служители. Той остава сам в пространството, дори когато е с други хора или в колата си. Какъв шум вдигат мислите му? Когато се изолира, той навлиза в другия свят от заглавието. Бризе има голямата способност да придружава Филип, дори когато вечер е сам пред компютъра си. Следва го в неговите морални дилеми, в раздвоението му. Директорът е принуден да бъде на едно място, но иска да бъде на съвсем друго.

Когато камерата се отдалечава от лицето му, Филип диша, но това става все по-рядко. Няколкото гледни точки на апарата в някои сцени създават усещане за заклещеност на героя. Проблемите се стоварват отвсякъде, той няма почивка. Създава се чувство за потисничество и задушаване с показването и обиграването на врата на Ландон, около когото се стяга примката. Музиката създава идея за напрежение и изолация.

Ландон изживява много добре загрижеността за здравето на сина, който твърди, че е бил повикан от Марк Зукърбърг, за да работи във "Фейсбук". При тази сцена зрителят е отново в главата на актьора. Освен неудобство от казаното от сина личи и цялата любов, с която Филип се опитва да не вижда или поне да отдалечава реалността. Щастливото минало остава на снимките по стените на апартамента, с които започва филмът. Както и в някои много кратки проблясъци: срещата с Ан на паркинга или играта на футбол със сина.

Словото за Бризе е стрелящо оръжие. Ежедневието е неустойчиво. Отговорностите растат, изборът също е труден и в определен момент енергията се изчерпва. Една от ключовите сцени е видеоконференцията с директора на компанията в САЩ, която безмилостно показва всички капани в света на конкуренцията - първо фалшиво ласкателство, после директна атака. Предателството дебне от всички страни. Филмът на Бризе подкрепя тези, които рискуват да бъдат уволнени и продължават да се борят всеки ден.

Във филма всичко се слива - работа и семейство, обществено и лично, съмнения и грешки на героите. Дали този „друг свят“, който подсказва заглавието, е светът, който главният герой губи, или онзи, в който предстои да попадне? И двете. Той се отдалечава неумолимо от свят, където действията му са имали смисъл, за да се придвижва към друг, където етиката изчезва. Както в личен, така и в професионален план. Този „друг свят“ е изборът, пред който се изправят Филип и съпругата му - какво сме готови да направим лично и професионално, за да сме на най-подходящото за нас място.

Политическото кино на Стефан Бризе е изпълнено с болка. То е завладяващо, отчаяно, но преди всичко човешко. „Един друг свят“ е мислен за широката публика: той възхвалява „свободата на човека, която има разходи, но не и цена“, както твърди ключова фраза в него.