ВЕНЕЦИЯ 2020: МЕЖДУ ЕДНА И ДРУГА СМЪРТ


от
на г.

ВЕНЕЦИЯ 2020: МЕЖДУ ЕДНА И ДРУГА СМЪРТ

За първи път на кинофестивала във Венеция за „Златен лъв“ се състезава азербайджански филм. „Между една и друга смърт“ е копродукция с Мексико и САЩ, втора игрална творба на сценариста, режисьор, монтажист и продуцент Хилал Байдаров. Освен това той е и оператор, и актьор, но не тук.

Байдаров учи във Филмовата академия в Сараево под ръководството на унгарския режисор Бела Тар. Започва кариерата си като автор на документални филми, обрали награди на международни кинофестивали.

Младият и недоразбан Давуд, след като се скарва с болната си майка, тръгва да търси своето истинско семейство. Той си бие главата над понятията "идентичност" и "принадлежност", но най-вече мисли за Любовта. За един ден героят се среща с нея, както и със смъртта. Построен като притча или приказка с няколко озаглавени части, филмът веднага покорява с визуалността си. Давуд попада в ситуации, завършващи не по негова вина със смърт: момиче, болно от бяс, ухапва баща си и той умира; седнала насред полето жена, скрила се от вечно биещия я пиян съпруг, го убива, подбудена от Давуд; булка избягва с бялата си рокля от брак без любов и се застрелва пред очите му; сляпа дъщеря го моли да измие и погребе майка ѝ. Това, което обединява тези жени, е бунтарството, желанието да не прекланят глава пред мъжете си. Те всъщност са една и съща „жена в черно“, но в различни тела.

Редом до измислицата е реалността - Давуд, който е качен на мотор, за да си разтвори душата си и да диша свободно, е преследван от трима мъже, затворени в черна кола, както са стеснени и помислите им.

Преследвачите внасят комичен елемент в повествованието. И те в хода на пътуването се променят, повлияни от действията на преследвания. Получават нареждане по мобилен телефон да арестуват виновника за смъртите, но постепенно осъзнават, че той само минава покрай тях, без да извършва някакво престъпление, напротив, в известен смисъл е спасител. Накрая го оставят да довърши поредната си мисия, съобщават му, че е провъзгласен за техен „по-голям брат“ от същия им началник, който ги е изпратил да го задържат. Докато моторът на Давуд с поредната качила се жена се изкачва или слиза по пътищата, както криволичи и неговото въображение, колата на преследвачите му върви предимно наравно, подобно на тяхното праволинейно твърдоглавие.

Давуд никога не знае къде ще го отведе пътят, но не губи надежда. Няма много време за мислене, трябва да бърза. След всяко бягство от смъртта се променя бавно, за да се доближи до себе си. Мъжът осъществява това пътуване, което го връща кръгово пак на мястото, откъдето е тръгнал, винаги живял и имал любов - тази на майка си, но вече е късно. При диалозите с нея само долната половина на тялото му е в кадъра, лицето му е скрито. В началото на филма този смислен режисьорски похват подсказва наказание, в края - разкаяние.

Актьорът Орхан Искендерли, излят за ролята, е личен и дългогодишен приятел на режисьора, с когото са правили заедно пет филма, в които винаги се е казвал Давуд. Самият Байдаров като ученик пише стихове с този псевдоним, оказва се, че и мйката на Орхан е искала да му даде същото име.

Между една и друга смърт и освобождение стилът на филма се променя, пред Давуд изплуват спомени и самоизмислени разкази. Задкадрови гласове - мъжки и женски, припяват и редят стихове на фона на бели коне и снежни върхове, на селски пейзажи и на море. Фантазията на Байдаров е нескончаема. Природата е основно действащо лице, което се вписва в състоянието на героите. Тя е в хармония с тях и им придава душа.

Планинско-селският слънчев пейзаж през деня преминава вечерта в студените градски светлини на Баку. Онирична мъгла прегръща и скрива Давуд и жените, те дори лягат на земята в сближаваща ги прегръдка, самотно дърво из полето се раздвоява, за да подскаже, че за любовта са нужни двама. Бялата булченска рокля и черната бурка разкриват различни житейски истории - на бягство, на вярност или на вечно чакане на изчезнал съпруг. Няма никакви сексуални сцени. Пътуването е енигматично, настроенията се променят, тонът на разказа - също, интуицията и иронията на режисьора предизвикват трогателно любопитство.

Звуковият фон е минимален и много ударен - монотонният и повтарящ се рев на мотора, напевността на гласовете. Звуците са магически и мистични, за да не се разбере напълно произходът им. Задкадровият глас е търсено загадъчен, за да не е ясно кой говори, къде се намира, каква е дистацията между зрител и звуци.

„Основен мотив във всичките ми филми - признава Байдаров - е човекът, който иска да разбере защо съществува тук и сега. Той не може да обича, а само вярва в любовта. Иска да намери истинското си семейство, което да осмисли живота му.”

При цялата си визуална прелест и поетичност „Между една и друга смърт”, който е интелектуален и повдига и социални проблеми, ще бъде трудно усвоим от широката публика. Филмът е точно фестивален. Карлос Рейгадас - мексиканският сценарист и режисьор („Япония“, „Битка в небето“, „Безмълвна светлина“), със сигурност не съжалява за вложените средства като продуцент.

Запитан с какви мисли би искал зрителят да остане след филма му, режисьорът отговаря: „Чувствайте, чувствайте, чувствайте. Сюжетът нищо не значи. Позволете си да се потопите в образите, за да си намерите истинските корени извън екрана“.