ВЕНЕЦИЯ 2019: ОЦВЕТЕНАТА ПТИЦА


от
на г.

ВЕНЕЦИЯ 2019: ОЦВЕТЕНАТА ПТИЦА

Чешкият конкурсен филм „Оцветената птица” на Вацлав Мархoул стъписа едни и прогони от залата други зрители. Той е екранизация на едноименния роман от 1965 г. на полския писател Йежи Кошински, определен от Los Angeles Times  като ”един от най-важните на десетилетието”, преведен на над 30 езика. Още с публикуването си предизвиква сензация заради разказаната жестокост. Кошински, роден през 1933 г., описва собствената си травма, когато е принуден да се крие из полските села по време на Втората световна война заради еврейския си произход. Заглавието на романа идва от популярна полска традиция - хората хващат птица и я оцветяват в различни цветове, преди да я пуснат на свобода. Това обаче създава хаос сред ятото, защото техният събрат е тълкуван като чужд и е преследван до смърт като враг.

Снимането на „Оцветената птица” отнема осем години и се оказва сложно още в подготвителната си фаза. Две години трае борбата за откупуване на правата над романа. Сценарият има 17 варианта, които отнемат три години работа преди окончателното му оформяне, както и още три години в търсене на финанси. Самите снимки траят 16 месеца между Украйна, Словакия, Полша и Чехия. Екипът се мести на 43 различни места.

Вацлав Мархоул - сценарист, режисьор и актьор, създател и на собствена кинопроизводствена компания, прави третия си филм. Предишните му два имат множество награди от международни фестивали. „Какво изпитах след края на снимките? За година и половина имах усещането, че яздя див кон и препускам далеч, много далеч с луда скорост,” признава той.

„Оцветената птица” е история на еврейско дете (забележете, без име), изпратено от родителите си при роднини някъде из Източна Европа, за да бъде спасено от нациските преследвания по време на Втората световна война. Бабата внезапно умира  и то се оказва само в борбата за оцеляване в един враждебен свят, който не му спестява сцените на насилие. Детето се усеща като оцветена птица, която среща по пътя си презрение и жестокост. Те го дебнат навсякъде, само защото момчето е видяно като различен, евреин или циганин, притежаващ зла сила. Колкото повече километри изминава, толкова повече самотата, издевателствата и гаврите се увеличават. В одисеята на спасение и укритие - нишката на филма - детето се сблъсква с най-различни личности - неграмотни селяни, немски и руски войници. Някои го защитават, но повечето го отблъскват. Различното момче им е в повече и за него няма място никъде. Единствено руснаците не го малтретират, прибират го и го обгрижват, опитват се да го възпитават с книга на Сталин, за да го изпратят накрая с думите „дръж се като комунист”. Режисьорът не пести зловещата си ирония към тях.

Светът е див и враждебен, ръководен от местни правила, предразсъдъци и суеверия. В тази епична поема, разделена на 9 части, озаглавени с едно или повече имена, преобладават звуците (разтърсващи като преживяното от детето), стряскащите шумове, изваяните изображения – на природа, животни и хора, млади и стари, свои и чужди, завоеватели и победени, по-обезчовечени и от зверовете. Филмът е изпълнен с ритуали, магии, заклинания от примитивната и дива Европа. За да подчертае универсалността на злото, режисьорът си измисля славянско есперанто, освен чешкия, руски и немски, които присъстват. Няма разлика между селяни и завоеватели - и едните, и другите са еднакво жестоки и безскрупулни убийци, които не се спират пред нищо. Обсебени от мисълта за собственото си оцеляване, те не се спират пред убийства, предателства, изнасилвания, изкормвания. Да, защото освен човешкият свят, се посяга и на животинския - кучета, коне, котки, птици, свине, принесени в жертва на ритуали или обект на отмъщения и заплахи.

Ударен и тревожещ почти тричасов филм, заснет на 35-милиметрова филмова лента в прекрасно черно-бяло от оператора Владимир Смутни, за да изпъкне истинността на историята с нейната черна и сива страна и нищо цветно да не отклонява зрителя. Режисьорът е противник на дигиталната техника. Диалозите са малко, детето не произнася и една дума и по този начин изразява отвращението, почудата и нeприемливостта на злото, на което е непрекъснато подложено. Преобразява се тялото му, белезите по него се множат, ожесточава се и погледът - ту хищен, ту злостен, ту молещ за снизхождение. В ролята на малкия евреин е 11-годишният дебютант Петер Котлар, който е изключителен.

Редом до него, дори и в малки роли, са актьори от различни националности - Харви Кайтел, Стелан Скарсгорд, Ала Соколова и др. Един от вдъхновителите на режисьора е любимият му филм - „Иди и виж” на Елем Климов. За да изрази преклонението си пред него, той кани актьора в главната роля там - Алексей Кравченко - и за „Оцветената птица”.

След толкова натрупани страдания ще успее ли детето да прости на баща си, че е изоставено?  На финала двамата се намират и тръгват пак нанякъде, но вече заедно - вероятно да градят новото си бъдеще.

В тази универсална история за човешкото съществуване зрителят е подложен на изпитание, но и на удоволствие от срещата с голямото изуство. Не попадайте в капана, че „Оцветената птица” е за войната или за Холокоста. Жестокостта е само рамка, външната страна на едно по-дълбоко измерение и тълкуване на любовта, хуманността, солидарността. Човек никога не е подготвен за подобен спектакъл и затъва все по-навътре в човешката душа, воден от един ангел.