ВЕНЕЦИЯ 2019: ИДЕАЛНИЯТ КАНДИДАТ


от
на г.

ВЕНЕЦИЯ 2019: ИДЕАЛНИЯТ КАНДИДАТ

Конкурсният филм „Идеалният кандидат” е дело на първата режисьорка в Саудитска Арабия - Хайфа ал Мансур, позната на фестивала във Венеция от 2012-та, когато представи пълнометражния си дебют „Зеленият велосипед”. Той веднага спечели симпатиите ми, както това се случи и с първия ѝ филм преди 7 години. Привлекателен е още началният му кадър - млада жена в никаб кара кола и е сама.

Филмът веднага заявява, че ще се занимава с положението на жената, на границата между смешното и абсурдното, в съвременна Саудитска Арабия. След две творби, правени на Запад, Хайфа ал Мансур търси вдъхновение в собствената си родина и култура. Гледа с любов към арабската и ислямската традиция и продължава да се бори за женските права. Режисьорката, както и в предишния си филм и тук протестира, но не стига до памфлет. Тръгва пак от семейна ситуация - отношенията между три сестри, които изживяват по различен начин отношението към починалата си вече майка и овдовелия си баща. Зад първоначалната невинност и лекота започва натрупване на детайли и нюанси, създаващи нетърпение и възбуждащи любопитство как би се развила и приключила историята.

Мириам (Мила Ал Зархани) е лекарка, която осъзнава собствената си отговорност в малка болница в Саудитска Арабия. Независимо от своя професионализъм тя всекидневно воюва с предубеждението към жените, насадено в обществото. Спори с колегата, с когото работи, среща пречки и в семейството си, независимо че бащата музикант има широки разбирания. Поради редица обстоятелства и без да го е желала предварително, тя е принудена да подпише документи за кандидатстване на кметските избори. Това допълнително усложнява ситуацията. Поема по път, изпълнен с пречки, за да привлече вниманието към далеч по-големи проблеми.   

Мириам е вече по-еманципирана от връстничките си - мечтае да живее модерно в столицата Рияд, но още носи никаб и болните възрастни мъже не искат да ги преглежда.

Противно на очакванията за драматизъм и сблъсъци при захващането с такава тема, тонът на „Идеалният кандидат” смекчава напреженията и стига до комедия като не търси жестоко стълкновение с реалността, която разказва и осъжда. В същото време самата героиня изненадва околните - единствената точка от нейната предизборна програма не е, противно на очакванията, състоянието на жените, а асфалтирането на калния и практически несъществуващ път до болницата, за да гарантира първа помощ на нуждаещите се. Зрителят е леко учуден, но впоследствие и приятно изненадан. Пътят, който жените в Саудитска Арабия трябва да извървят за собственото си утвърждаване, е още дълъг. Значителна част от мъжете все още се съпротивлява и това се вижда във филма от много детайли и ситуации - завоалирани или открити, целящи да утвърдят мъжката власт и сила. Срещу лекарката е предразсъдъкът на ислямския патриархат, който не я смята за достойна да бъде чута, гласувана, избрана. Филмът проследява многобройните препятствия, които главната героиня преодолява с гордо вдигната глава.

Еманципацията на Мириам, която се научава и да отказва никаба, както и да говори и да бъде чута на митингите, и да бъде приета и обичана от пациентите мъже, е възможна, защото крачките ѝ са малки, но твърди. Същото преобразяване става и със сестрите ѝ. В тази схватка те я придружават, невинаги убедени обаче в правилността на избраното от Мириам решение. И бащата, който тръгва на първото в живота си и толкова изстрадано турне точно когато дъщерята е в предизборна кампания, преоткрива твърдоглавието ѝ и се гордее с нея. Той също, в името на своето изкуство, се бори с нелогичните предизвикателства на режим, който цензурира публичните изяви. Баща и дъщеря са обединени от същото бунтарство срещу всякаква форма на диктат. Героите в това семейство, които израстват пред очите ни и се отварят за модерността, са за адмирация.

Музиката до края на разказа минава като червена нишка, трасираща борбата на Мириам. За зрителя това е и повод да се потопи в арабската култура. В началото музиката шокира поради различните от нашите звуци и ритми, после става изразно средство, използвано оригинално в най-добрите епизоди на филма. Има интересни тембри, оцветени и чрез операторската работа в стил поп, които контрастират с естествената светлина на екстериорите - типични за документалните филми на режисьорката.

Постепенно „Идеалният кандидат” пристъпва към видими промени - преоблича жените в модерни дрехи, дава им смартфони, поставя ги в апартаменти със западна архитектура, макар и в някои пространства да са все още отделени от мъжете и със сведени глави. Първоначалният парадокс и абсурд при Мариам, бъдещият символ на новата трансформация, която е принудена да се представи пред избирателите си с никаб, е преодолян. Малки жестове с голямо значение, които само привидно са второстепенни.

Зад този филм, привидно невинен и елементарен, се крие интелигентен и прогресивен подход. Първоначалната плахост на действието и недраматичното развитие на сюжета е начин, с който режисьорката иска да подготви своята страна (но и не само) за промени, които, изкрещяни директно и в големи дози, биха имали последствия за нея и за филма ѝ. Но важното е, че първата и решаваща крачка вече е направена. От колело в „Зеленият велосипед” жените в „Идеалният кандидат” вече са в кола.