Следващият румънски сюжет, който се занимава с проблемите на корупцията и истината е не просто вдъхновен, а директно пренесен от действителността, с все числата и статистиката относно пораженията. През 2016 г. румънски разследващ журналист разкрива публично, че дезинфектантите, продавани от фармацевтична компания-монополист години наред из цялата страна са силно разредени, което е генерирало милиони печалба за доставчика, докато пациенти са умирали от бактериални инфекции. Компанията и лабораторията, която е предоставяла фалшиви резултати за концентрацията на дезинфектанта, са били на един и същ милионер-олигарх, в далаверата е участвал медицински персонал, а като капак румънската разузнавателна служба е знаела за проблема, но сигналите ѝ до властите са оставали без резултат.
Въпреки потенциала на историята за превръщането ѝ в социално-политическа драма или пък в съдебен трилър, режисьорите Габи Виргиния Шарга и Каталин Ротару избират субективна гледна точка и разказват личната драма на лекар, който се опитва да оповести истината на света. Героят му е фикция, която авторите построяват, мислейки за вътрешната, а евентуално и за реалната външна, но обречена борба на някой анонимен лекар, положил със сърце Хипократова клетва, но чиято съвест е рикоширала в стени безскрупулност. И в ежедневните „невинни” прояви на зло, оправдавани с удобно сляпата мантра, че „вършим това, за което ни плащат“.
Без излишни увъртания първата сцена хвърля право в дълбокото – младият хирург-педиатър Кристиян е изправен пред другарски съд от шеф и колега, които настояват да се извини на главната сестра заради съмненията му в качеството на дезинфектанта. Всеки опит на Кристиян да обясни така, че да бъде разбран, е париран от императивни заповеди (шефа) и ехидни коментари, че го играе революционер (колегата). Вкъщи жена му, също служител на болницата, го обвинява, че с действията си застрашава и нейната кариера. Така фабулната композиция „сам срещу света“ е зададена още в началото и пътят на Кристиян към истината оттук насетне – от разследване на своя глава, през неуспешни опити да задейства преса, полиция и министерства, до прекъсване на социални/професионални и лични/семейни взаимоотношения, ще е едно мъчително и обстоятелствено изкачване към Голгота.
Неизбежно сравняван със "Смъртта на г-н Лазареску" на Кристи Пую, програмна за румънската нова вълна епично-трагикомична картина на безчинствата, безчовечността и административните абсурди в румънското здравеопазване, "Не убивай" е по-праволинеен и някак твърде режисиран, а според Стефан Добройу в Cineuropa, дори фалшив в монолозите – нюанс, който трудно може да бъде уловен от неговорещите румънски език зрители. Но пък наративната опростеност, образната аскетичност и камерата, неотлъчно следваща героя в гръб, работят за постигане на притчови внушения – заглавието е буквално заимствано от шестата божа заповед, а Кристиян, без да е портретиран като вярващ, хипнотично и себеотрицателно следва трънливия път на Спасител, нагърбил се с общочовешка мисия. Финалният кадър и най-тиражираният от филма, в който челото на Кристиян кърви от метафорично блъскане на глава в стените на корупцията и буквално - в крана на болничната чешма, е недвусмислена визуална алюзия с разпнатия Христос. Саможертвата му е да се върне в системата и да остане в нея, с неясни изгледи за великденско чудо.