СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ 2022: НОСОРОГ


от
на г.

СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ 2022: НОСОРОГ

Предисторията на този филм е изтерзана като самия него. През 2012 г. Олег Сенцов дебютира с игралната творба „Гамер“. По време на филмовия фестивал в Одеса (2013) той обявява, че планира да заснеме „Носорог“, но всичко спира, тъй като режисьорът започва активно да участва в протестите, известни като „Майдан“. През 2014 г. е задържан в Симферопол, през 2015 г. е обвинен в „тероризъм“ и осъден на 25 години лишаване от свобода. Арестът му приключва след международен натиск на световната филмова общност през 2019 г. с размяна на затворници между Русия и Украйна. В самата Русия такива полярни фигури като Александър Сокуров и Никита Михалков искат неговото освобождение.

Междувременно снима в затвора, от разстояние, с помощта и на Ахтем Сейтаблаев „Числа“, показан на „Берлинале“ (2020), поставен в метафоричното пространство на театрална сцена и засягащ потисничеството. С „Носорог“ Олег Сенцов, който е и сценарист, се приближава до реалния живот. Световната му премиера е в състезателната програма „Хоризонти“ на  Венеция (2021). Няколко месеца по-късно на Международния филмов фестивал в Стокхолм „Носорог“ е признат за „Най-добър филм“ и режисьорът получава голямата награда „Бронзов кон“. Стрийминг платформата Netflix придобива правата за разпространение на филма и неговата онлайн премиера ще се състои тази пролет.

„Носорог“, копродукция с Полша и Германия, е по истински случай с приятел на режисьора. Сенцов само го променя малко, но оставя цялата жестокост и трагедия. Той не се интересува от криминални теми, а се занимава повече с криминални ситуации от 90-те години в Украйна. Началото е животът на Вова в обикновено семейство: малкият играе на двора, сестра му се омъжва, бащата се връща от затвора, братът е отведен в Афганистан, майката е стожерът на семейното огнище. С настъпващото разпадане на СССР семейството също се разпада: братът умира, сестрата бяга от съпруга си, бащата пие, бие майката и отново отива в затвора, а Вова се превръща в бандит.

„Носорог“ започва с умопомрачителен кадър. Без видими прекъсвания в монтажа камерата обикаля стаите на скромна украинска къща, разказва няколко години от историята на семейството изключително синтетично, чрез скокове във времето и символни сцени.

Дългият начален план епизод - или по-скоро няколкото последователни такива, свързани незабележимо, така че правят да изглеждат като един непрекъсваем кадър (подобно на „Въжето“ на Хичкок  или „Бърдмен“ на Иняриту), показва растежа на Вова от детството до зряла възраст. Сенцов използва камерата по замайващ начин и ни кара да се движим чрез нея из дома на Вова и сред героите. Всичко сякаш е заснето през прозореца на къщата, от който виждаме любов и смърт, първи разочарования, предполагаеми постижения.

Вова, с прякор Носорог (Рино), израства в бедност и трудна семейна ситуация, която го тласка към света на престъпността. Първо се сблъсква с бандита Черепа, който го пребива до смърт, но след това попада под влиянието и закрилата на друг местен бос, което му прокарва пътя в престъпния свят. Рино сформира своя банда, която се занимава с кражби, побои, изнудвания и престъпления. Полицията започва да ги следи. Режисьорът обаче не показва едрата престъпност, а микропрестъплението, което донякъде вече е присъщо на героя - малкият  Вова в битка между връстници вади нож. Наоколо са жестоки деца, но той се научава отрано да се защитава.

Сенцов умее да балансира психологията на персонажите с подробно описание на криминалната среда на дребни главорези и босове, грабежи и убийства, съперничещи си банди и предатели. Неслучайно прозвището на Вова е Рино - той губи цялата си човечност и деградира в жестоко дебелокожо животно. Подутината на челото му е от поредния ръкопашен сблъсък. За него няма авторитети, роднини и приятели. Целият му живот е стремеж към пари, убийства, предателства, пиянски оргии, нежелание да види болната си майка, която го търси малко преди да умре.

Внезапно нещо се случва и Рино, след като губи всичко, си припомня за съвестта. Тя започва да го мъчи и той стига до заключението, че празнотата е в душата му.

Когато съпругата и дъщеря му загиват в автомобилна катастрофа, Вова започва лична война, убеден, че става дума за убийство. Във филма има изключително силна сцена: Носорога с огромната си мъжка длан покрива мъртвата ръчичка на дъщеря си, която наднича изпод чаршафа. Именно този момент се превръща в повратен за героя и животът му започва да тръгва надолу. Измъчван, той убива босовете на съперническата банда, бяга в друг град, за да открие, че кръвта води след себе си кръв.

Рино става авторитет сред рекетьорите, защото е свикнал да решава конфликти „не с думи“, а първо с юмруци, после с бухалки и накрая с огнестрелни оръжия. Колкото повече губи, толкова по-твърд става Вова. Той е едновременно жертва и палач, пример за това колко различни са хората при едни и същи обстоятелства.

Всички изпълнители са точно подбрани, грозни, идеални за ролите на престъпници. Вова е изигран от непрофесионален актьор - политическия активист Сергей Филимонов, организатор и участник в инициативи в подкрепа на политически затворници и жертви на политически престъпления.

Бруталните 90-те в целия им блясък са видни и в музиката – „Дим от ментолови цигари“, както и песни на групата Аква Вита („Жива вода“), някога начело на украински хит паради. Дискотеки с буйни момчета и момичета, реки от алкохол, плакати с Брус Лий и Железния Арни - Шварценегер - всичко това достоверно предава атмосферата на онова време. Юнаците, танцуващи с хита It's my life, стават бандити с кожени якета и каменни лица. Мотаят се из богати вили с момичета. На сватбата на Рино се появява Олег Скрипка, създател и вокалист на рок групата „Воплите на Видоплясов“ (ВВ), с чиито песни е израснало тогавашното поколение. „Носорог“ възпроизвежда неприлични, жалки и жестоки времена. Във филма има и много предмети, които „украсяват“ времето: картонени кутии за проба на вещи по пазарите, модерни дънки, тениски с образа на Силвестър Сталоун като Рамбо, златни верижки, мобилни телефони, коли BMW A-5.

Постоянното използване на камера от ръка става стилистика на целия филм, независимо дали се снима Вова и другите протагонисти на преден план, или се следят кървави битки или стрелби. Има бързи движения на камерата, студена атмосфера и стегнат монтаж. Криминалният роман, създаден от Олег Сенцов, е режисиран и разказан по сух, почти документален начин.

Цялата история  е дълга ретроспекция, в която Вова разказва живота си в кола на неидентифициран мъж, почти призрачно същество. Тази изповед не е много логична. Най-важното - не е ясно пред кого Рино излива душата си и споделя за греховете си. Вероятно мъжът, облечен в черно, е метафоричното олицетворение на съвестта му. Защо човек, убивал безсъвестно, внезапно усеща необходимост от покаяние? Защо тихо чака смъртта, когато все още е много жесток и силен? Парадоксално е, че герой, който се къпе в кръвта на жертвите си, има такива мисли. Защо Рино дори не се опитва да избяга или защитава? За всички подобни съмнения филмът недопустимо мълчи.

Няма нищо особено ново в „Носорог“, но в ръцете на Олег Сенцов материалът оживява. Жесток и зъл филм, тъжен химн на страна, разрушена от алчност и корупция. Човек може да е възмутен от прекомерния реализъм и цинизъм на показаното, от странния финал, но драмата определено не оставя безразлични.

Спирането и след години продължаването на снимките повлиява на крайния резултат. Усеща се, че „Носорог“ има два стила и две души.