МАНХАЙМ-ХАЙДЕЛБЕРГ 2020: НА АБОРДАЖ


от
на г.

МАНХАЙМ-ХАЙДЕЛБЕРГ 2020: НА АБОРДАЖ

Не се подвеждайте по заглавието да търсите кораб или море в четвъртия игрален филм на френския режисьор Гийом Брак „На абордаж”, който е включен в онлайн фестивала в Манхайм-Хайделберг след световната си премиера на "Берлинале" 2020 (в програма „Панорама”, отличен със специална диплома на ФИПРЕССИ) и фестивалите в Сараево и Одеса.

В тази интелигентна френска комедия има реки - Сена в Париж, с която филмът започва, и друга река, на 600 км южно от столицата, на която завършва.

Обратно на всяка уважаваща себе си лятна комедия, първите кадри текат по съвсем различен сценарий - в Париж, а не на морето. Там двамата млади герои, Феликс и Алма, се срещат за първи път, смеят се, танцуват и почти случайно споделят една любовна нощ между Сена и парк в безсънния град в топла лятна вечер.

На сутринта момичето трябва да отиде на почивка със семейството си. Влюбеният Феликс (Ерик Нанчуан) не иска историята с Алма (Асма Месауден) да свършва и убеждава приятеля си Шериф (Салиф Сисе) да го придружи на юг, където момичето е във ваканция и да го изненада. Двамата работят, за да си платят обучението (единият е болногледач на възрастна жена, другият - магазинер в супермаркет), живеят в парижки предградия и са от типа хора, които рядко ходят на почивка. Освен това са и чернокожи. Наемат кола, а шофьорът Едуард ( Едуар Сюлпис), „син на татко” от висшата бяла раса, иронично назован от Феликс и Шериф „котенце” („прилича ми на семинарист и това ме изнервя”, казва един от приятелите), отначало не разбира напълно какво прави с тях.

Филмът се фокусира върху приключенията на това странно трио, което се впуска в отчаяна романтична мисия на импровизирано пътуване до провинцията.

Пристигайки на мястото, те се настаняват в къмпинг (Едуард счупва колата на майка си, която излъгва, че трябва да чака седмица за ремонта ѝ). Феликс се опитва да се свърже отново с Алма, което далеч не е лесно.

„Идваш така, в къщата ми, без предупреждение? Тръпки ме побиват. Не е редно“, упреква Алма своя ухажьор. Когато прекосяваш 600 км с приятел, за да изненадаш момичето, с което си споделил една любовна нощ, и то те посреща по този начин, те облива студен душ. Но когато къмпингуваш, недалеч от реката, не се отказваш толкова лесно. Между Феликс и Алма не всичко върви като по вода, докато онзи, който нищо не търси, както винаги среща някого. И накрая ще има малко любов за всички.

„На абордаж” умело използва ресурсите на своя сценарий (плуване и рафтинг в реката, плувния басейн и бара на къмпинга, терасите на селото, колоезденето в околните проходи с вълнуващ тестостеронов дуел), за да се върне, с очарователна простота, към истинската френска младеж, рядко представяна от този ъгъл (столицата и периферията, сравнени с провинцията, различните социални класи, чернокожи и бели) и обединена от любов и приятелство.

Горчиво-сладка комедия, която подарява спонтанно развлечение и спокойствие. Интелигентен сценарий, в който важен детайл е самото заглавие, произнесено от улична артистка в неин спектакъл. Тя ще изненада и на финала.

Филмът започва като роуд муви с палатки, момичета и местни плейбои, с летни приятелства, с караоке и укулеле. Ритъмът е диктуван от героите, толкова спонтанни, че изглежда, се опознават полека-лека във филма.

Тази романтична комедия за приятелството, любовта и крехката границата между тях позволява на героите си да бъдат това, което са, а не онова, което изглеждат. Камерата решава да изостави Феликс, твърде натрапчив за нея, и да се разходи из любовните трепети на Шериф. Тромав и дебеличък, той се оказва прекрасен детегледач, на когото се възхищава самотната майка. А намусеният Едуар е талантлив певец, работливо и отговорно момче, което се изплъзва от чехъла на майка си.

Участват нови лица - актьори от Националната академия за драматично изкуство в Париж. Те предават с хумор (и реализъм) разнообразието на младото френско поколение с неговите социални търкания и възможно побратимяване. Ваканцията е периодът, когато пространството и времето са по-спокойни и по-отворени за изненадите на битието.

Гийом Брак филмира лятото като свят, в който къмпингът, реката и малкият град са потопени в топлина и релакс. Мястото и събитията тласкат социалните класи, които нямат нищо общо помежду си, да се смесят. И младите актьори и актриси изпитват голямо удоволствие да се изправят един срещу друг и да подчертаят различията си, своите недостатъци и желания.

В „На абордаж” преобладават светли и приятни тонове, в които човешките взаимоотношения са деликатно преплетени под слънцето на Южна Франция. Споделеното щастие може да е лайтмотивът на филма, едновременно приятно лек и нежен, понякога бурлесков и винаги забавен.

С усмихнат поглед талантливият и непредубеден режисьор кръстосва различни жанрове. Той знае как да се възползва от всяка възможност за кино (дори и с намален бюджет като този), за да се усъвършенства и изследва нови територии.

С „На абордаж“ Брак потвърждава, че е достоен наследник на „ваканционните” филми на Ерик Ромер. Той съчетава неговата лекота и мъдрост, но успява да намери от филм във филм собствен стил, характеризиращ се с изключително внимание към всеки от героите си и способност да отбелязва класовите отношения, без да прекалява.

И там е изненадата на „На абордаж”, че успява в последния си половин час да превключи от класическата и очаквана схема на сладка и безобидна романтична комедия към нещо много по-нежно и различно.