“дай да й опиша нещастието си хумористично”Даниил Хармс, из "Бележници"[1] Има толкова възможни посоки за една биография. Може да е научна, документална или сюжетна, може да се концен...

Хлъзгава работа е да се борави с национални етикети при критика на каквото и да е, но постоянството и честотността, с която от Румъния бликат убийствени социални коментари, е трудно пренебрежима....

Политическата рецепция спрямо китайските филми, колкото и преекспонирана и сплескваща да е, изглежда неизбежна в случая на “Китайската вдовица”, още повече заради избора му за откриващ...

Кои са болните места на света според младото кино днес? Дали не са самите млади? Полското кино често е било като доброволен корпус за бързо реагиране във филмовото изкуство, който има смелостта и...

Кристиян Мунджиу не обича да реже и е казвал, че сме принудени да изживеем всичките моменти от живота си, дори и маловажните, защото не ние определяме кое е маловажно. Така в киното на румънеца жи...

Понякога човек избира сам, а друг път се подчинява на чуждия избор. Дебютът на американката Ана Роуз Холмър “Несвяст” (2015) се занимава с една от най-интересните употреби на волята ме...

"Отдалечаваме се все повече от сърцето" – казва още в самото начало Даниел Блейк от едноименния филм на живия британски класик на лявото политическо кино – Кен Лоуч. Тази фраза се...

Известен застаряващ ветеран от световната музикална сцена пее парчето на Лу Рийд „Walk on the wild side“ на рождения ден на шефа на Международния валутен фонд, чийто образ играе ролята...

"Всичко за майка ми" или Евангелие по Марко Белокио 77-годишният знаков класик на италианското кино от най-успешните му времена - Марко Белокио е достигнал отдавна онази степен на творческа зря...

Los Desheredados е испански филм, спечелил една от наградите за късометражно кино в Кан от селекцията за Седмица на критиката на фестивала. Филмът войнствено и смислено използва момента на с...

„Макала“ е лентата, която взе голямата награда на Седмицата на критиката – паралелна на основните конкурсни програми надпревара, чиято основна цел е да открива и събира на едно м...

Присъствието на Наоми Кавасе в основната конкурсна програма тази година бе доста слабо усетено, въпреки нейния очевиден и всепризнат статут на ветеран – на първо място, в контекста на съврем...

„Убиване на свещен елен“ е четвъртият филм на изключително своеобразния и особено успешно котиращ се на запад гръцки режисьор Йоргос Лантимос. Всички следи на неговия почерк са налице...

Мишел Азанависиюс  - режисьорът на “Артистът” (спечелилият през 2011 година Оскар за най-добър филм) отново показва своето за някои невероятно и вълнуващо, а за други - досадно и...

Живият класик на съвременното европейско кино - австрийският режисьор Михаел Ханеке се завръща тази година в Кан с рядката възможност да се превърне в първия кинотворец печелил три пъти „Зла...

Един от филмите, които като че ли дойдоха отникъде, насочвайки за бляскав кратък момент вниманието на всички към себе си в Кан, бе „120 удара в минута“ на Робин Кампило – третият...

След сюрреалистичната деконструкция на социално конструираните граници между човека и животното в „Белият бог“, унгарският режисьор Корнел Мундруцо отново поема по пътя на фантастичнот...

От всяка една гледна точка “Окджа” на Пон Джун Хо е повече от странно явление на тазгодишния фестивал в Кан. На първо място фактът, че проект продуциран с подкрепата на американск...

„Нелюбов“ е поредният филм в кариерата на Андрей Звягинцев, който пряко или косвено напада и изобличава най-жестоките страни на „руската действителност“. Този път, обаче ра...

Арно Деплешен се завръща за шести път на големия екран в Кан с две версии на един филм, който като атмосфера и динамика най-силно напомня на (може би) най-успешния му досега – "Коледна прика...

Ако проблемът на немското кино се състои в неговия излишен педантизъм, то единственото лекарство е довеждането на излишъка до още по-абсурден излишък, до крайност, в която обичайното може да бъде...