Когато Дженджира Понгпас, чието лице е парола за творчеството на Апичатпонг Веерасатекул, поглежда света около нея на финала на „Гробище на великолепието“, съчетанието от ужас и изумление...

Утопията по правило не е място, тя не може да бъде достигната, а единствено доближавана. И още – нейното място е в миналото, но не при златните епохи, а в миналото като руини на собствените му р...

Не съм гледал много Кен Лоуч, но в един отзив за последния му филм пише, че той често извежда на преден план борбите на хората, прецакани от системата. Противопоставянето между изродената социална ма...

Идеята за пиесата “Мъченик”, на която е базиран филмът, се заражда, след като авторът Мариус фон Майенбург прочита Библията и открива множество странни, многосмислени, агресивни изречения,...

“Не е леснода научиш новинитеот стихотворения,но хора умират в мъкивсеки денпоради липсана онова, което се намира в тях”  Уилям Карлос Уилямсиз “Асфодел, това зеленикаво цвете&...

Понякога изглежда, че животите ни са твърде кратки, а паметта ни е твърде къса, за да осъзнаем законите като нещо лабилно, като творение с конкретна цел, вместо като естествена закономерност, като мех...

И като визия, и като тематика “Госпожицата” споделя качества с “Похот, внимание” на Анг Лий, поне доколкото и двете са истории за сложно скроени измами, с изящна сценограф...

Понеже пристигнах на опашката само двайсет минути преди прожекцията, когато влязох в зала “Дебюси”, бяха останали места само в двата края на балкона, което е на има-няма пет километра встр...

"Не се е случило, ако не е заснето” — казва един от героите, докато записва околните събития с дигиталния си часовник. Какво по-добро оправдание на киното? То случва онова, което не е вид...

Филмите на Уди Алън през последните години стават все по-бонбонени за окото. С включването и на оператора Виторио Стораро в Café Society визуалното изпъква особено отчетливо и този път филмът с...

Подобно на баща си Мишел Одиар, Жак Одиар има повече сценарии, отколкото режисьорски филми. Но броят им и така е внушителен, а спечелените награди са почти колкото номинациите. Налице е уважаван и цен...

Уестърн жанрът е олицетворение на киното като мечта – с неговата очарователна наивност и неустоима притегателна сила, неподчиняваща се на никаква логика. Киното обаче умее не само да създава нов...

В опит за обяснение на всепроникващото присъствие на водата във филмите си, Цай Минлян казва, че хората без любов за него са като растения без вода. Затова най-жадните пият трескаво чаша след чаш...

„Зенит” на хърватският режисьор Далибор Матанич е трилогия за смъртта, любовта и омразата. Смъртта в нея е нещо обичайно, любовта – нещо срамно, непозволено и наказуемо, ненавистта -...

Постоянното, пък макар и бавно движение на камерата, спасява „Добри хора от Трите клисури“ от неблагодарната съдба да му се лепват нежелани асоциации. Време за рефлексия няма, включително...

Не съм много навътре в абсурдисткия театър, но филмите на Чарли Кауфман винаги предизвикват асоциацията, особено откакто гледах “Синекдоха, Ню Йорк”, който бъка от абсурдни съставки: нещас...

„Бездомни кучета“ е последната творба на Цай Минлян. В свое интервю за Ройтерс режисьорът споделя, че най-вероятно няма да прави повече филми – след 20 години в киното се чувства изм...

Струва ми се ужасно трудно, рисково и достойно да се изгради филм изцяло от жанрови елементи и да се устои на тежненията на нещо толкова разработено като уся — китайския приключенски жанр, в кой...

Когато в едно интервю с Иван Черкелов след премиерата на „Раци“ го попитах кои са важните за него филми, той ми отговори, че повече от сюжетите и образите се интересува от авторите зад тях...

Около престъплението винаги витае някаква тайна. Когато бъде разкрита, често тя отваря само нова бездна от тайни, особено ако престъплението е масово. Иглика Трифонова с няколко от своите филми, които...

Малко преди да преполови „Жалейка“, Елица Петкова вече е успяла да настани едно безвремие, което с гордост би могло да се нарече и импресионизъм. Докато пенсионерите се карат помежду си ко...