Журналистиката в нейния автентичен вид е самотно занимание и не е за герои. Не е и за идеалисти. Но за какви хора е тогава? Какви трябва да са журналистите, за да изпълняват своята често периферна и...

„Тръмбо“ разказва вечната история за силата и безсилието на таланта и опитите на всяка система да го убие или направи по-силен. В тази процедура само една от страните може да опази достойн...

И двамата живеят в Щатите; и двамата са били номинирани за Оскар; и двамата работят самостоятелно с невъобразимо ограничени средства и до момента имат по един пълнометражен анимационен филм, в който с...

Иди там, не знам къде, донеси това, не знам кое: има една хубава руска приказка, в която въпросното изпитание със своята коварна неопределеност се оказва най-трудното за героя, но от друга страна &nda...

Не съм много навътре в абсурдисткия театър, но филмите на Чарли Кауфман винаги предизвикват асоциацията, особено откакто гледах “Синекдоха, Ню Йорк”, който бъка от абсурдни съставки: нещас...

Човек често изпитва изкушението да вярва в регреса на киното. Да смята, че то все повече се вдетинява, а неговите герои, конфликти и възможности да помага на света и да го тълкува, стават все по-прими...

Пустеещи пространства (градски и индустриални), в които самотно се движат персонажите; внимателно подбрана музика и свежи актьорски лица; красиво изображение (Лайл Винсънт!) – филмът видимо е пр...

Без екзистенциален шепот, но с ръмжене, викове и тъжни погледи - Иняриту по спиралата на Холивуд. „Завръщането“ е новият филм на Алехандро Гонсалес Иняриту, който успя да провокира силния...

Наричат Ноа Баумбах „новия Уди Алън“ не само заради еврейския произход и нюйоркските градски сюжети. Киното и на двамата е невротично до ексхибиционизъм, бъбриво до степен на досада, егоце...

Схемата е проста. Един добър учен, който вярва в силата на мисленето, в сблъсък на живот и смърт с един лош учен, който вярва в силата на тленната обвивка. Една симпатична компания от „лоши&rdqu...

„Съвсем нов завет“ би могъл да бъде много неща. Той е визуално охолен, тъпкан с персонажи и забавен – от време на време. В него има произвол като от момента на Сътворението – п...

Само няколко минути са достатъчни, за да се уверим, че „Омарът“ може безпрепятствено да запълни два часа екранно време със сатира. Идеята е интересна и се разполага перфектно между социалн...

Носителят на Златна Мечка на кино фестивала в Берлин (2014) „Черен въглен, тънък лед” на Дяо Инан е криминална драма, отразяваща социалното отчуждение и обезличаването на човека в съв...

Защо съществуват дългите кадри в киното? Преди повече от половин век отговорът навярно би бил – за повече реализъм, за да се смири режисьорът пред оголения живот, който говори сам за себе си. В...

В първите си крачки извън затвора Ай Уей Уей е заобиколен от журналисти. Китайски журналисти, протягащи микрофони и задаващи въпроси на китайски, докато той повтаря на английски, вперил поглед в камер...

В три абзаца пратеничката на Filmsociety.bg на Сан Себастиан 2015 разказва за най-интересния от филмите, които е гледала през деня - Четирима мъже и една жена живеят в спокойна къща край океана: имат...

Защо Русия избра „Левиатан“ да го представлява не къде да е, а на самата церемония по Оскарите? Нима същата тази Русия не се управлява от хора, които вярват по ленински, че киното е най-ва...

„Белият бог“ е последният засега филм на Корнел Мундруцо. Носител е на наградата „Особен поглед“ от фестивала в Кан. Лентата е много неща. Със сигурност не е типичният кучешки...

“Мулат, албинос, комар и моето либидо, йеа, хей.” Искаше ми се да започна с многозначителен цитат от “Нирвана”, но след като изчетох текстовете на най-любимите си парчета, уста...