Филми / Автори
Жан-Пиер и Люк Дарден

СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ 2017: НЕПОЗНАТОТО МОМИЧЕ


от
на г.

СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ 2017: НЕПОЗНАТОТО МОМИЧЕ

Материалът е изготвен
с финансовата подкрепа
на Национален фонд „Култура” 

Непознатото момиче“, новият филм на култовите белгийски режисьори - братята Дарден е крайно интересен прецедент за миналогодишните награди в Кан. След равнодушния прием на лентата от критиците и публиката, легендарното валонско дуо решава да я „редактира“. Финалният продукт е скъсен със 7 минути, а общият брой на промените (малки и големи) достига  32. Силата на авторите да променят една вече отделила се от тях самите творба, в крайна сметка (вероятно) дава желания резултат. Въпреки че не съм гледал „оригинала“, ми се струва, че голяма част от рецензиите, които се изписаха за този филм, някак "трудно съвпадаха" със случващото се на екрана. В крайна сметка Дарден правят от доста време насам вариации върху "един и същи филм", носещи всички знакови белези на авторския им почерк. Характерологията на последния включва както запазената марка на традиционния им хуманизъм, така и, къде по-директните, къде по-субтилните им препратки към метафизичните търсения на съвременното католическо богословие.

Така или иначе, каквото и да твърдят в своето мнозинство зрителите и критиците, "Непознатото момиче" е определено по-добър от предишния проект на режисьорите - „Два дни и една нощ“. Новият филм на белгийците играе с каноните на жанра на психологическата хичкокова криминална мистерия, за да ни поведе в крайна сметка в съвсем друга посока – към вътрешния космос на своите герои в цялата му многопластова хетерогенност. В центъра на сюжета се намира жена, която разплита убийство на младо момиче, благодарение на своята съпричастност и проявена обич към една непозната. Посланието е, че само когато човек жертва своето равнодушие от любов към другия, нещо може реално да се промени в един крайно студен и отчужден свят. Само по този начин егоизмът, мълчанието и равнодушието биват победени, а жертвите им се "връщат от смъртта" към "живота". Дори това само да е в над-времевото вътрешно пространство на "любовната памет" за тях на тези, които някога са ги обичали. По този начин братя Дарден утвърждават, че единственият дом на човека е в сърцето на другия. В един глобализиращ се все повече, бездомен космос на отчуждението, какъвто представлява постмодерната западноевропейска цивилизация.

В "Непознатото момиче" любовта към другия по един "свръхестествен начин", почти на ниво "това става само по филмите" помага да бъде разкрит един убиец. Единствено обичта има правото да е "наказание" за престъплението, защото само тя притежава светлината, която може да бъде "хвърлена върху него" и по този начин да го "о-свети". Само любовта може да ни накара не просто да се поставим на мястото на другия, а "да бъдем него", защото така и по никакъв друг начин сме в състояние "да бъдем себе си". Криминалният сюжет, детективския пласт във филма насочват не към хладната рационалност на гения на Шерлок Холмс, а по-скоро към отец Браун – героят на Честъртън, който разкрива престъпления по силата на абсурда на любовта си към хората. Героите на Дарден и Честъртън "имат успех", защото не са мотивирани от някакъв утилитарен, егоистичен интерес, а "вървят срещу/към себе си", излизайки от рамките на собствения си свят в името на нещо много по-висше и необятно от тях, което в крайна сметка се оказва център и смисъл на живота им. От тази гледна точка "Непознатото момиче" е дълбоко християнски филм, както повечето ленти на белгийските режисьори. При това без да е особено дидактичен или схоластичен, а по-скоро насочен към "най-чистото и детското" у зрителя, като за тази цел е решен като своеобразно стилизирана съвременна "криминална приказка".

Героите на братя Дарден по правило са силно емоционални, търсещи смисъла на своето съществуване, хора и въз основа на това – крайно "алогични" и непредвидими, както и способни на радикални и извън-мерни жестове, каквито за модерния свят/човек все по-често представляват, например, проявите на прошка, състрадание, любов и милост. Те са истински и пълнокръвни личности, не някакви концептуално обобщени персонажи, изразяващи единствено специфичния си, натоварен с категориални значения, биологичен, социален или психологически профил. По парадоксален начин, обаче "Непознатото момиче" се превръща същевременно и в символ на цялото човечество, паднало и загиващо край пътя на живота, чакащо добрият самарянин, който вместо да се пита "кой е твоят ближен", просто го обича - да дойде и да подаде ръка. Дори след гибелта, дори за възкресение.