ВЕНЕЦИЯ 2018: ДВОЕН ЖИВОТ


от
на г.

ВЕНЕЦИЯ 2018: ДВОЕН ЖИВОТ

Двоен живот”, състезавал се за „Златния Лъв”, е френски филм до мозъка на костите си. Оливие Асаяс слага пръст в раната на изключително важна тема - кризата на книгоиндустрията, пометена от дигиталната революция. Построява я с рядък финес, облагородява чрез своето докосване дори очевидната обикновеност.  Привидно романтична комедия, която крещящо пита как се добираме до информация и най-вече - какво правим с нея след това?

Историята, написана от сценариста-режисьор Асаяс, се върти около живота на група хора, свързани с изкуството.

Ален (Гийом Кане), чиято съпруга Селена (Жулиет Бинош) е известна театрална актриса, принизила се да играе в слаб полицейски телевизионен сериал, ръководи важна и стара издателска парижка къща. Той трудно се адаптира към дигиталната революция, съпротивлява се и да публикува последния ръкопис на приятеля си писателя Леонард (Венсан Макайн), който предъвква отново и отново автобиографични истории за приключилите си любовни връзки. Те са толкова очевидни, че поставят в неудобно положение разпозналите се и заобикалящи го познати. Всеки от персонажите има и двоен живот, обоснован от артистични и литературни интереси: Ален има връзка с новодошла дама, отговорна за дигиталното развитие на издателството; Леонард, живеещ с Валери (Нора Хамзави)- секретарка на известен политик, е любовник на Селена.

Филмът играе върху две успоредни линии, точно какъвто е животът на героите. От една страна са техните всекидневни и брачни отношения, добре моделирани. Редуват се сцени на пътувания, вечери и срещи - работни или за удоволстие. Всеки персонаж е наясно с измяната на партньора си. Изневярата не е видяна като слабост, напротив, тя укрепва отношения, които иначе рискуват да се разпаднат. Страшното е, че никой не се вслушва в съветите на другите.

 От друга страна е несигурният и актуален терен на дигиталното издателство, на историята на книгите, с тяхното минало и бъдеще. Аргументът е в центъра на спора още в началото на филма, с диалога между Ален и Леонард. По-нататък темата еволюира и се следи нейното развитие. Редом до течащото ни спокойно ежедневие, искаме или не, сме залети от технологии, които променят нашия начин на общуване, чувствата, работата, почивката. Дори и след сексуалните сцени се споменава „блогър” или „туитър”.

Словото - написано и произнесено, върху което се базира филмът, също има своя двоен живот. Асаяс залага много на многословието, на износването и на комуникативната сила на думата. Появяват се нови термини като алгоритъм - особено остроумно обигран,  които преобръщат нашето четене и писане, понякога оставаме слисани от собствените си промени. Социалните мрежи - Фейсбук, Туитър, Инстаграм, Скайп пречат или помагат за изграждането на нов образ на седящия срещу нас събеседник. Асаян особено подчертава това при двойката Леонард-Валери. Писателят не следи социалните мрежи, за да разбере, че е подигран от читателите си, особено настървени срещу него в изключителния епизод на срещата между тях.

Сценаристът Асаяс има завидната способност да се спре малко преди сцената да се препъне. Той се намесва навреме и сменя регистъра. Комичното прелива в драматично. Самозабавлява се да си ирае в хода на историята с различни филми - „Бялата лента”, „Гепардът”, „Междузвездни войни”, понякога преобръща съдържанието им в устата на персонажите. Подзаглавието на „Двоен живот” е „Non-fiction". Леонард настоява, че животът, описан в книгите му, не е неговият реален, а романизиран. Нито измислица, нито реалност, а истината е в сърцевината на „Двоен живот”, защото, както заяви Асаяс на пресконференцията, „ най-важните неща са онези истинските”. Почти целият филм е заснет в реален житейски интериор - бар, кафене, ресторант, апартаменти, кухни, спални, осветлен от топли цветове на камерата. Изборът на актьорите е много добре уцелен, спойката между тях е солидна. Откроява се все пак Жулиет Бинош, способна да се самоподиграва и да диалогира със зрителя.

Асаяс не дава категорични отговори, не подсказва решения, не съди бъдещето и не плаче по миналото. Ограничава се да посочи настоящето с известна доза тревога, но и с толкова хумор. Безспорна е епохалната промяна на култура и навици сред бъдещето на книгоиздателството, не само като индустрия. Не става дума само за цифри макар че във филма се говори и за тях. Какви ще станем ние? Неоспоримо е, че онова, което четем и как го четем, казва много за това какви сме и какви ще станем.