ВЕНЕЦИЯ 2017: МОЕТО ПОКОЛЕНИЕ


от
на г.

ВЕНЕЦИЯ 2017: МОЕТО ПОКОЛЕНИЕ

Венецианският кинофестивал, някъде по средата си, се озари от един бисерен документален филм – британския „Моето поколение” на Дейвид Бати, показан извън конкурса. Неговият сценарий цели да разкаже поп културата през 60-те г. и влиянието й върху целия свят през гласа на водещия актьор сър Майкъл Кейн, копродуцент тук. Структурата на филма проследява личната му история. Културната революция в творбата тръгва от неговия поглед – развълнуван и носталгичен, който прекосява своята младост, за да подели възторга по онова десетилетие. На пресконференцията той заяви: „За мен 60-те години са времето на израстването ми като актьор.”

Тогава се формира ново поколение - енергично, бунтарско и пълно с надежда. Когато гласът на младата работническа класа започва да се чува, няма спасение за никого. Възрастните, все още обхванати от строгите правила на истаблишмънта, са изместени от френетичното нахлуване на младите, готови да превземат най-напред Лондон, после Америка и света. Революцията е шумна, но е забавно да се види премереното поведение на английската буржоазия, внимателна да не прекали в демонстрацията на собствения си гняв.

Майкъл Кейн - едновременно разказвач и протагонист на 60-те години, посещава местата на своето детство и младост в Лондон. Бъдещият актьор спори с родителите си: „Трябваше да се вдига шум, да се повиши звука на радиото”. На осем години вече иска да рецитира, но светлините на рампата са далеч от него.

Филмът е разделен на три части: изригването, победата и края на културната революция през десетилетието. Полите се скъсяват, любовта побеждава, музиката разтърсва старото поколение. Дейвид Бати натиска педала и филми от епохата преминават по екрана, интервютата  се застъпват, филмографията на Кейн се увеличава с годините. Чернобелият цвят се превръща в цветен, монтажът става забързан, светлините заслепяват. Няма време. Гони се избухващото поколение. За всички герои това са най-хубавите години в живота им. Спомените на актьора перфектно се вписват в социалната метаморфоза, която променя съдбите на младите от покрайнините. Те виждат вратите отворени и се впускат към успеха и забавлението. „За първи път в историята младата работническа класа се бори за себе си и казва: ето ни, тук сме, това общество е и наше и не искаме да си отиваме!”, признава Кейн.

 „Strawberry fields forever” на Битълсите оглушава всичко. Роджър Долтри, Туиги, Дейвид Бейли, Мери Куант, Дейвид Хокни и други знаменитости  се забавляват да дават невъзможни интервюта на разказвача Кейн, който отговаря, дори те да не могат да го чуят. Икони на времето помагат на режисьора да допълни общата картина на 60-те.  

Филмът е придружен от анекдоти, спомени и размишления. „Моето поколение” диалогира със стилисти и манекенки, фотографи и фризьори. Освобождават се нрави, променя се светът на модата - от геометричните прически на Видал Сасун до минижупа.

Редуват се изображения в унисон с избраните хитове. Майкъл Кейн говори на кокни диалект. Той е солист в хор, който, между едно интервю тогава и друго днес, хармонизира гласовете на толкова действащи лица - от Пол Маккартни до Мик Джагър, през Мариан Файтфул. Филмът използва внимателно аудиото на диалозите на актьора с неговите герои, разделени от непознати и изключителни архивни материали.

Така навлизаме в Swinging London, в поп арта, който променя лицето на града, докосва се до всички сфери - театър, кино, музика (Кийт Ричардс), мода (Барбара Хуланики, Джин Шримптън), фотография (Брайън Дъфи), реклама.

Развиват се стилове, вкусове и тенденции, които издигат английската столица на върха. Лицата, които Бати следи, са екстравагантни и оригинални.

Музиката в „Моето поколение”, както може да се очаква, е на превъзходно ниво - „Ху”, „Битълс”, „Ролинг стоунс” обират лъвския пай. Филмът е щателно монтиран в продължение на шест години, които актьорът и екипът на филма прекарват заедно.

Интересни са пасажите на Кейн от 60-те към Кейн днес, осъществени чрез сцени от негови филми в миналото заедно със същите места на снимки днес. През 1960 г. Кейн е на 27 г, изгряваща звезда на британското кино. Той обяснява как е сменил името си, за да може да играе.  В един от най-интересните епизоди придружаваме актьора докато шофира  около „Пикъдили съркъс” преди 50 години и днес. Ефектът от съпоставката и пътуването във времето е изключителен.

Надеждите на младежите-бунтари започват да западат с идването на наркотиците и десетилетието е към своя край. Светът обаче е завинаги променен. Кейн е актьор от категория А и в Холивуд. Днес е ерата на компютъра и мобилните телефони: „Не си изпращахме месиджи. Говорехме си направо в очите, един срещу друг, и това роди творчество, защото хората се срещаха и обменяха идеи”,  разсъждава Кейн. Той приключва филма, както и препълнената пресконференция след прожекцията с думите, че възрастта не е биология, а душевно състояние и призовава да се гледа само напред.

„Моето поколение” не блести с оригиналност, нито пък казва нещо ново, но очарова с темата,  към която подхожда с приятен амаркорд. Приисква ти се да пееш, танцуваш, да се върнеш назад в годините и да поделиш с бунтарите една вечер, идея, марихуана.