СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ 2017: РАЙ


от
на г.

СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ 2017: РАЙ

Материалът е изготвен
с финансовата подкрепа
на Национален фонд „Култура” 

Светецът, Чехов и Свръхчовекът

"Рай" (2016 г.) на живия класик на руското кино Андрей Кончаловски е посветен на неговите сънародници – емигранти, които в периода на борбата на Европа с нацизма се включват в редовете на Съпротивата в страните, в които са прогонени от Октомврийската революция. Това е филм най-вече за съдбата и на канонизираната от Константинополската патриаршия майка Мария (Скобцова), която служи като основен прототип на обобщения образ на княгиня Олга Каменска (в ролята – Юлия Висоцкая). "Монахинята в света" бивша есерка и поетеса от Сребърния век под бащиното си име – Елизавета Кузмина-Караваева загива в концлагера Равенсбрук през 1945 г. Тя е изпратена там, защото помага да бъдат укривани еврейски деца в окупирана Франция. В Равенсбрук майка Мария загива мъченически, като отива в газовата камера, на мястото на изпратена там от нацистите еврейка, за която й става жал. Умрялата като светица, жертвайки се за ближния си, на 53-годишна възраст, Скобцова е официално канонизирана през 2004 г. Името й става знаково за светостта от "нов тип", характерна за ХХ век. Майка Мария от поетеса с бохемски наклонности, минава през левичарски увлечения в партията на есерите и накрая преди още да избухне Втората световна война посвещава живота си на социалното дело, разбирано изцяло в християнски смисъл, като във Франция неуморно се грижи за представителите на най-онеправданите слоеве от населението, заедно със своето православно братство. Наричана е светицата с цигара в ръка, заради това, че до края на живота си пуши, което е в разрез с общоприетия образ за "ортодоксална святост".

"Рай" в решаваща степен е филм именно за нейната съдба и личност. Главната героиня княгиня Каменска има бурна младост и свободни сексуални разбирания, дори е моден редактор в списание "Вог", но по време на Втората световна работи за Съпротивата, укрива еврейски деца и накрая загива в лагер, жертвайки се в името на Роза, която не е ясно, дали е еврейка или арменка, но е безмилостен капо на нейната женска барака и работи за надзирателите. Когато най-накрая нацистите решават да се отърват от нея, Олга Каменска, която има възможност да избяга в неутрална Швейцария, жертва живота си за тази, която я е малтретирала включително сексуално, в замяна на което й е предоставяла тайно цигари и козметика.

"Рай" е и филм за героизма, и трагичната съдба на всички останали руски емигранти, взели участие в антифашисткото съпротивително движение – от тези в немската група "Бяла роза" до онези борили се рамо до рамо с френските партизани и намерили смъртта си в подземията на Гестапо. Този "мартиролог", обобщен в образа на руската жена, която преживява катарзиса от лекомислен бохем до това да се превърне в жертваща се за ближните светица, за Кончаловски олицетворява магистралната тема за спецификата на славянската душа - тази на "народа-богоносец", чието сърце носи светлина и спасение за света.

И в най-новия си филм режисьорът отново е верен на последователното прокарване на опозицията рационалния Запад vs. Изтокът на сърцето. Сблъсъкът между "разумът и чувствата", между идеологическото/"свръхчовешкото" и човешкото се намират в самия център на киноразказа. "Рай" е филм за трагичния опит за създаването на божието царство на земята от най-големите тоталитарни системи на изминалото столетие – сталиновия Съветски съюз и хитлеристка Германия.  И двата режима се борят за едно и също – да изградят едно бъдеще на всеобщо щастие и разцвет, в единия случай за класовите праведници, а в другия – за биологичните.

Основният немски персонаж във филма – Краузе, изигран от дрезденския театрален актьор Петер Курт е аристократ, който още през 1933 г. се присъединява към НСДАП. Той не прави това от декадентска безизходица в стил "агонията на загниващата аристокрация" от "Залеза на боговете", нито е трансгресивният почитател на Вагнер от лентите на Сиберберг. Точно обратното – Краузе фанатично вярва в идеалите на нацизма, защото е отвратен от разпада и унижението на немския народ по време на Ваймарска Германия. Поради това той е и антисемит, защото макар "евреите да не пият в действителност кръвта на немските деца, то метафората е напълно вярна". Краузе е и страстен почитател на Чехов и класическата руска литература. Завършил е славистика и дори е готвил дисертация за автора на "Вишнева градина", когато е избухнала Втората световна война. По време на последната фанатичната му преданост на режима е оценена високо лично от Химлер, който го приема в редовете на СС и го прави инспектор по въпросите на корупцията в концлагерите.

Чичото на Краузе е омъжен за сестрата на Ницше и прави колония в съответствие със своята интерпретация на идеите му в Южна Америка. Самият аристократ е потресен, как "12-годишни момиченца с начервени устни продават телата си" след поражението на родината му в Първата световна. "Ако бях роден в Русия, щях да съм комунист, там хората живеят в името на своята идея, Сталин е велика личност" – казва той и единственото, което леко разклаща устоите на вярата му е, че в газовите камери отива и първата любов на фетишизирания от него Чехов – еврейката Дуня Ефрос.

Третият основен герой в "Рай" (главните образи в лентата са трима по подобие на Светата Троица, чрез което се подчертава богоподобието в човека, към което той се стреми – съответно посредством хилиастичен тоталитаризъм или кенотична саможертва) е френският полицейски началник – колаборационистът Жюл (в ролята – Филип Дюкен познат ни от ленти като "Любовниците" на Жан-Марк Бар и  "Сад" на Беноа Жако). Той не е нито светец като руската княгиня, нито фанатизиран моралист, въздишащ по Чехов и Ницше като Краузе. Французинът е по-скоро препратка към трагичната съдба на друг христоматиен киноперсонаж – Люсиен Лакомб от едноименния филм на Луи Мал. Той е човекът от народа, който се опитва да води нормален, обикновен живот в необикновен исторически момент, което, разбира се, го запраща с триста километра по изгубената магистрала на собствения му ад. В случая Жюл е убит от партизани в гората пред очите на малкия си син, защото проявява особено усърдие в занятието си да организира залавянето и изтезаването на локалните активисти на френската съпротива. С разказа за неговата съдба Кончаловски, като че ли ни казва  - "той беше съвсем обикновен човек, обичаше семейството си, заглеждаше се по чуждите жени, ходеше на лов и си падаше по хубавото вино, но проблемът му, освен това, че изобщо се е родил, се състоеше именно в това".

В края на краищата всички умират. Руската княгиня се жертва за ближния, проявява силата на радикалната любов, която единствено може да противостои в слабостта си на злото и буквално чува гласа на Бога, че ще отиде в рая (но този отвъд, на определените за целта места), немският аристократ от СС загива, заявявайки, че не съжалява за нищо и просто човечеството още не е готово за рая на земята, а французинът Жюл и от онзи свят се вълнува от уж на пръв поглед дребните си "чеховски" семейни проблеми.

Силата на филма е в посланието, че единствено радикалната саможертвена любов може да спаси света от собствените му илюзии, които са най-големият източник на злото в него. Човек е богоподобен и е в естеството му да се стреми към рая. Ако го търси не във всеобемащата целия свят любов, обаче, а готвейки паралелно с това и ад за ближните си, той е обречен на самоунищожение. Кончаловски утвърждава – човек има два крайни пътя – на светеца и на свръхчовека. И двамата искат едно и също, но единият път е спасителен, а другият – гибел. По средата е Чехов, който заедно с любимите си хора, обикновено става пушечно месо за трагедията на историята. Последната е олицетворена в лентата от гротескно-патетичния  образ на Химлер, изигран по доста многопластов начин от известния руски актьор Виктор Сухоруков, който познаваме от "култовите" проекти на Алексей Балабанов - "Брат" 1-2 и "За изродите и хората".

За филма си "Рай" Кончаловски получава сребърна мечка за режисура от Венецианския кинофестивал. Това, освен всичко останало, е и амбициозен, и майсторски заснет черно-бял проект, едновременно поклон към киноисторията и класиката, и образец на истинското съвременно кино, страстно търсещо новаторски пътища за разширяване на изразните си средства. Човешката "Тройца" през цялото време във филма се изповядва пред камерата. Това не е разпит, това не е Страшният съд, а "дискурс", идващ от сърцевината на човека, от самия екзистенциален център на човешкото – "любовният дискурс". Пред камерата, седнали на стол, в едно отвъдно, над-времево есхатологично пространство героите оголват докрай себе си. Както казва Олга Каменска, нищо не може да се обясни с думи, трябва да се преживее, да се почувства. Точно това се опитва да направи киното на Кончаловски, да се превърне в музиката или в тишината на сърцето, да покаже същността отвъд думите. В най-неназовимото, ирационалното и неуловимото в човека. Там, където някои се изразяват с "Алилуя", а други с - "Хайл Хитлер".