РОТЕРДАМ 2019: ДНИТЕ, КОИТО ПРЕДСТОЯТ


от
на г.

РОТЕРДАМ 2019: ДНИТЕ, КОИТО ПРЕДСТОЯТ

С окончателното легитимиране на зрителския воайоризъм през риалити формата, киното без особени задръжки залита по екранното изтипосване на „живота, какъвто е“ (и нямам предвид пунтирането на неореализма или синема верите, а директните вдъхновения от ‘Биг Брадър’), вероятно защото е икономически по-изгодно да снимаш реалността и естетически по-неангажиращо да пуснеш камерата и да си сипеш едно, докато филмът се прави сам. Сещам се за сръбския натуралистичен „Клип“ на Майа Милош, който през 2012 триумфира в Ротердам и отнесе един от трите Тигри в основното състезание, но е все така спорно дали привлече внимание с новаторски език, или с добрия стар секс в експлицитен вид, който, знаем, продава.

Случаят с каталонския „Дните, които предстоят“ от основния конкурс на фестивала в Ротердам съвсем не е такъв, въпреки че следим отблизо реалната бременност на реална актриса (Мария Родригес Сото) и реалния ѝ партньор (Давид Вердагер), също актьор, когото гледахме наскоро в друг обиколил фестивалите каталонски филм, „Лятото на 1993-та“, и който е любимото алтер-его на режисьора Карлос Маркес-Марсет. Камерата се залепя за двойката от преломния момент, в който през сълзи, смях и пак сълзи се ококорват на положителния тест за бременност и ги оставя на прага на предстоящото им родителство при едно от първите сънени кърмения. Между тези два епизода ги следва по петите във всички ключови моменти от периода на голямото чакане, без да пропуска и фазите преди приемането на тази смъртоносна за безгрижната и несвършваща младост новина: отричане, гняв, пазарене, депресия. След като все пак стигат до извода, че по-скоро „не го неискат”, започва процеса на подготовка, по време на който жертви ще паднат и креативните им професии (нея я изхвърлят от медията, в която работи, с окуражаващо потупване, а той се прощава с хипстерския си имидж и приема скучна костюмарска служба при достолепен роднина за повече пари), и артистичната, но тясна квартира в центъра на Барселона, и пиянските изплисквания, и спонтанният секс. Под формата на комично-абсурден диалог между двама все още опознаващи се и откриващи взаимните компромиси партньори са решени разправиите за името и начина на раждане, за смисъла от брака на хартия, особено при неясните изгледи да се задържат дълго заедно и още куп удавени в мъжка неувереност и женски хормони колизии.  В подтекста пък някак интуитивно се промъкват актуалните теми за инфантилността на „днешните млади” и причините за неидващата зрялост, за тегавата съвместимост на родителството с днешния градски живот, в чийто инфарктен график децата се оказват натрапници.

Филмовата среда е интимно-свойска, а на помощ в изграждането ѝ идва автеничният видео материал от раждането и детството на актрисата, чиито родители – участници във филма и на сегашна възраст – са запечатали интимни моменти (включително израждане в близък план), смело откровени за домашно видео през 80-те в Испания. Плавното вписване на архивния материал между проникновените близки планове на героите вероятно се дължи на дългогодишния  монтажистки опит на Маркес-Марсет в киното и телевизията, преди да дебютира като режисьор с не по-малко забавния и откровен „10 000 км“ (2014) за връзките от разстояние и „Котва и надежда“ (2017) за репродукционните дилеми на гей трио. „Дните, които предстоят“ е първият му толкова близък до реалността опит в игралното кино, който парадоксално постига в едно документална истинност и лекота на възприятието като телевизионен сериал.