ОСКАРИТЕ, РЕКОЛТА 2017-А


от
на г.

ОСКАРИТЕ, РЕКОЛТА 2017-А

На холивудския фронт – нищо ново. И все пак – осезаема промяна. На 90-тата годишна церемония по връчването на Оскарите, наградите на американската Академия за филмови изкуства и науки, в лосанджелиския театър “Долби” статуетките в 24 категории бяха раздадени на когото се очакваше; отсъстваше който се очакваше; каза се каквото се очакваше, а и номинираните филми в голяма степен отговаряха на очакванията за съдържание и форма. Но за разлика от много други пъти нищо от това не беше лошо или за подценяване. Водещ на церемонията бе телевизионният ток-шоу любимец Джими Кимъл, а един от най-силните моменти на вечерта – този, в който Франсис Макдорманд призова жените с филмови професии в залата да станат на крака, за да бъдат видени. Събрахме тук, за по-голямо удобство, повечето от наградените заглавия – Българското кино общество вече е говорило за немалко от тях (и в този текст ще откриете линкове към съответните ни рецензии), а за останалите ще разкаже в близките дни.

Фантастичният, романтичен, лъскав и непредвидим само в честите си нелогичности “Формата на водата” на Гийермо дел Торо (“Лабиринтът на фавна”, “Хелбой”) се наложи в двете най-желани категории – за най-добър филм и най-добра режисура, – както и в две от по-“малките” (музика и дизайн). В първата номинациите бяха общо девет – за разлика от обичайните пет в другите, – като сред тях се намираха едни от най-обсъжданите филми за 2017-та: “Бягай!”, режисьорски дебют на Джордан Пийл (саркастичен хорър, в който в ролята на злодея е “системният расизъм” на белите общества), Призови ме с твоето име на Лука Гуаданино (двама тийнейджъри се влюбват на фона на Италия от 80-те – история с вкус и извън клишето) и “Лейди Бърд” на Грета Гъруиг (мирен, даже равен, но държащ вниманието разказ за съзряването на девойче от провинцията). Можеше и щеше да е чудесно поне един от “тежките” Оскари да открои филм за бедите и вълненията на някое малцинство – черни (“Бягай!”), гей (“Призови ме...”), жени (“Лейди Бърд”), – но това очаквано не се случи... вероятно още е рано. На който възрази, че Дел Торо е мексиканец и награждаването му е също победа на малцинство, ще контра-възразим, че и той, и неговите приятели, родени в Мексико и правили там по-интересни филми, в Щатите са допуснати и въздигнати с възможно най-щатските си продукции – помпозни, правоверно холивудски и на английски (вж. носителите на Оскари Алфонсо Куарон с “Гравитация” и Алехандро Гонсалес Иняриту с “Бърдмен” и “Завръщането”). Така или иначе, “поетичната справедливост” бе почти постигната с един чудесен щатски филм за Мексико: “Коко” на Лий Ънкрич (“Играта на играчките” 2 и 3) и Адриан Молина получи Оскар за най-добра пълнометражна анимация и втори за най-добра песен (“Remember Me” на Мигел с участието на Наталия Лафуркаде – чуйте поне Наталия, няма да съжалявате).

Актьорските награди не разочароваха. За главните си роли бяха почетени монументалната Франсис Макдорманд като освирепяла майка на убито момиче в “Три билборда извън града” на Мартин Макдона и винаги отличният Гари Олдман като Уинстън Чърчил в “Най-мрачният час” на Джо Райт (филмът взе и Оскар за грим и прически). Отново образ на майка, този път студена циничка, заслужи Оскара за второстепенна роля – страхотната Алисън Джени за биографичния “Аз, Тоня” на Крейг Гилеспи (докато филмът е стилистично постижение и се гледа с удоволствие, остава етичното едно наум, чудесно изложено в “Аз, погнусен”, безпощадна статия по въпроса). И отново “Три билборда”: Сам Рокуел получи Оскар за зрелищното си превъплъщение в безхаберно ченге. За отбелязване е, че в същата категория за второстепенен мъжки персонаж кандидат беше и Уилем Дефо за Проектът Флорида на Шон Бейкър – един от най-интересните, красиви и смели филми за изминалата година, несправедливо отбелязан с тази самотна номинация.

За най-добър оригинален сценарий с право бе признат този на Джордан Пийл за “Бягай!” и Оскарът тук никак не стои като утешително поощрение, най-малкото защото в същата категория се състезаваха “Три билборда...” и “Болест от любов” (свежа, изобретателна романтична история на стендъп комика Кумаил Нанджиани). Роденият през 1928 г. Джеймс Айвъри (режисьор на “Стая с изглед” и “Остатъците от деня”) взе наградата за най-добър адаптиран сценарий за Призови ме с твоето име по едноименния роман на Андре Асиман, с което се наложи над куриозни филми по реални събития като “Катастрофалният артист” на Джеймс Франко и “Играта на Моли” на Арън Соркин в същата категория и се превърна в най-възрастния артист, получавал някога Оскар. Като казахме “утешително поощрение” – в крайна сметка на такова приличат Оскарите, получени от няколко амбициозни и добре разпространени по цял свят продукции, които вероятно разчитаха на повече: “Дюнкерк” на Кристофър Нолан (две награди за звук и една за монтаж), “Блейд рънър 2049” на Дени Вилньов (операторско майсторство и най-добри визуални ефекти) и “Невидима нишка” на Пол Томас Андерсън (костюми).

За най-добър документален филм беше признато допинг-разследването на Брайън Фогел “Икар” (и все пак жалко за “Лица, места” на винаги вълнуващата Аниес Варда, номиниран в същата категория и заслужаващ всякакви отличия). А петима кандидати за най-добър чуждестранен филм си струва да се изредят и изгледат всичките: “За тялото и душата” на унгарката Илдико Енеди (който толкова ни впечатли, че пуснахме три рецензии за него – възторжена, умерена и отрицателна), “Квадратът” на шведа Рубен Йостлунд, “Нелюбов” на руснака Андрей Звягинцев, “Обидата” на ливанеца Зиад Дуейри и “Фантастична жена” на чилиеца Себастиан Лелио. Оскарът бе отреден на последния, който – макар и не най-естетически или етически смелият в групата; макар и не най-запомнящият се или драматичният – дава добра възможност на сърцатата транс-актриса Даниела Вега да ни накара да мислим.

В заключение – понеже и ние като Банкси вярваме, че изкуството трябва да успокоява смутените и да смущава спокойните – искаме само да пожелаем на киното, което ще стигне до следващите Оскари, повече малцинства и по-радикални революции. Иначе казано: по-малко водещи фигури като захарната безсловесна наивница на Сали Хокинс от “Формата на водата” и повече като непрощаващата, директна героиня на Франсис Макдорманд в “Три билборда извън града”.