БАЩИ И СИНОВЕ В „МЕЖДУЗВЕЗДНИ ВОЙНИ: СИЛАТА СЕ ПРОБУЖДА”


от
на г.

БАЩИ И СИНОВЕ В „МЕЖДУЗВЕЗДНИ ВОЙНИ: СИЛАТА СЕ ПРОБУЖДА”

ВНИМАНИЕ! Този текст съдържа СПОЙЛЕРИ!

(Описани са събития от сюжета на „Силата се пробужда”, които не бихте искали да научавате преди гледането на филма)

„Междузвездни войни” има своето място в историята на киното като сагата, успяла да изгради идеалния дефиниращ образ на злото. Ако има нещо, с което поредицата винаги се е отличавала, това е обаянието на отрицателните герои. Без Дарт Вейдър, Императора и всички мистерии около Тъмната страна на Силата, Star Wars никога нямаше да бъде настоящият културен феномен, тъй като Люк и Лея, и даже обичаните Хан Соло и Чубака, просто не притежават подобна притегателна сила. Затова и от самото начало на поредицата мнозина фенове са признавали, че откровено симпатизират на лошите и на Тъмната страна.

От 80-те нататък Дарт Вейдър се превърна в основно вдъхновение на популярната кино култура и е един от най-заимстваните, имитирани, цитирани и пародирани персонажи. Той остана неразгадаем за зрителя до края на оригиналната Star Wars трилогия, а силата му е най-вече в неговата загадъчност, в способността му да изненадва, в скритите зад маската мотиви и намерения.

Когато Джордж Лукас реши да разкаже предисторията на героя в епизоди I-III, той уби мистерията на злото и показа човека зад маската като хленчещия и незрял Анакин Скайуокър. Със смущаваща лекота Вейдър беше преобразуван от загадъчен до банален, а филмите бяха пълни с отговори на въпроси, които въобще не е имало нужда да бъдат задавани.

За щастие, новата Star Wars трилогия, започнала със „Силата се пробужда”, решава да не опитва да гради нов Вейдър и (поне в този аспект) да не се превръща в карикатура на своето минало. Макар и критикуван, че твърде стриктно следва формулата на „Епизод IV Нова Надежда”, „Силата се пробужда” прави поне един забележително смел ход – създава неочакван и отличаващ се злодей, повлиян от Вейдър, но вълнуващ и стойностен по свой собствен начин.

Кайло Рен е в центъра на най-интересната сюжетна линия в новия Star Wars, а самият той спокойно може да бъде разгледан като неочаквания главен герой на филма, а защо не и на цялата нова трилогия (това предстои да разберем). Става въпрос за злодей, какъвто сме виждали твърде рядко в Холивуд, особено в блокбъстър киното. Кайло Рен е неуверен, твърде чуплив, пълен със страхове и все още слаб джедай, макар че е внук на Дарт Вейдър, племенник на Люк Скайуокър и носи в себе си пропитите със Силата гени на фамилията. Освен това той е изкушен от Светлата страна, което е рядко изследвана ситуация в Star Wars вселената.

Да, „Силата се пробужда” просто не се опитва да изгради нов идеален образ на злото с някаква особена мистерия или притегателна сила около него. Филмът предпочита да поеме в друга посока и да създаде отрицателен герой, будещ по-различни чувства – на възмущение, отвращение, а защо не и на съжаление. Кайло Рен не е като тези злодеи, които вече приемаме за даденост – силни, самоуверени и абсолютно непоколебими до последния си дъх. Този тертип е станал толкова основен в изграждането на модерния отрицателен герой, че когато Кайло показва колебливост и слабости, когато губи двубои и претърпява тежки провали още в първия филм от новата трилогия, феновете реагират с масови подигравки.  

А популярна шега даже представя Рен като най-новата „принцеса” на „Дисни”.

При него маската не е необходимост като при Вейдър, а изглежда безполезен артикул на суета и подражание, символизиращ новата същност, която Кайло иска да си изгради, и помагащ на антигероя да се отдалечи от самия себе си. Но от какво толкова в своето минало и в своята същност иска да избяга той?

Ако в оригиналната трилогия Дарт Вейдър беше бащината фигура от съвсем фройдистки тип, едновременно застрашаваща и изкушаваща сина си Люк, тук бащата е симпатичният разбойник Хан Соло. Той изглежда доста различна бащина фигура от Вейдър, но може би само на пръв поглед. Всъщност връзката му с неговия син се оформя като много подобна на тази между Люк и Вейдър, само че с обратен знак.

Кайло Рен описва така своето предишно Аз: „Той беше слаб и глупав като баща си”. Хан Соло е персонаж, който винаги е имал слабост към живота и явно не е могъл да се откаже от нея и в последните си години на странстване. Отвратен от него, синът му се страхува най-много от слабостта. „Страх те е, че никога няма да си мощен като Вейдър”, казва Рей на Кайло, след като го е победила в собствената му игра на проникване в чуждото съзнание. „Искам да се освободя от болката”, казва по-късно самият Кайло. „Знам какво трябва да направя, но не знам дали имам силата да го направя”.

Страхът от слабостта и отвращението от нея са основни черти, водещи към Тъмната страна. Естествено, те произхождат от страх и отвращение от собствената слабост. Кайло не понася чуждата слабост, защото не понася своята собствена. В гнева му към околните се крие гняв към самия себе си, а защо не и типичен комплекс на децата на великите родители – именно този потенциал за Тъмната страна трябва да е видял в него мистериозният му учител Сноук.

Представата за добрината, съчувствието и прошката като признаци на презираната слабост захранват Тъмната страна, но тя все още е крехка при Кайло Рен. Именно защото той все още трябва да доказва злото в себе си, затова отцеубийството тегне като неизбежен изход през по-голямата част от филма. Отцеубийството е изходът за немощния Кайло Рен, неговият шанс да се отърве от фигурата на баща си, която постоянно го изкушава към Светлата страна на Силата и която постоянно го застрашава със своята слабост към живота. Това е и фигурата, която постоянно напомня на Кайло за неговата собствена слабост. Може да се каже, че дори Люк Скайуокър никога не е бил застрашен от баща си до такава степен, тъй като поне не е бил отгледан от него и не се е сблъскал с бащиния комплекс още при изграждането на характера си.

Именно това изглежда не успява да разбере Хан Соло, заставайки пред сина си към края на „Силата се пробужда” - в един последен опит за лично изкупление и за понасяне на натрупала се вина. Изправяйки се срещу бащината фигура, Кайло знае, че има само един изход пред себе си.

Преди да умре от меча на сина си, Хан Соло намира сили да го погали един последен път. Осъзнава ли Соло, че тази всеопростителност е именно нещото, което Кайло Рен ненавижда у баща си, което иска да загърби и забрави? Кайло осъзнава своя позор, своето падение и грях, опиянява се от тях, те му дават сили за Тъмната страна, и има нужда да се сблъска с гняв и агресия отсреща. Когато среща прошка, той отслабва и губи контрол върху себе си.

Опрощението, отслабило неговата връзка с Тъмната страна, е едно психологическо обяснение за безпомощното представяне на Кайло Рен във финалния дуел със светлинни мечове - първо с Фин (където Кайло подхожда твърде високомерно) и после с Рей. Физически слабостта му може да бъде обоснована с това, че малко по-рано Кайло е ранен от Чубака, но всъщност физическата болка само усилва връзката с Тъмната страна (затова и преди дуела той удря раната си).

Твърде обичан ли е бил Бен Соло като дете, за да се превърне по-късно в Кайло Рен? Какъв е приносът на родителите му? „Просто имаше твърде много Вейдър в него”, това е обяснението на Хан Соло пред Лея, което дори да звучи оправдателно, носи много истина в себе си. Безспорно Кайло Рен също е неуравновесен, оплакващ се и незачитащ норми и авторитети, какъвто е и младият Анакин Скайуокър. При Анакин това несъмнено е свързано с липсата на баща в детството му – както е обяснено в „Епизод I”, той е роден след неизяснено непорочно зачатие, свързано със Силата.

Допреди да бъде открит от джедаите Оби-Уан Кеноби и Куай-Гон Джин, в живота на Анакин бащина фигура напълно отсъства. След това в различни етапи от живота си като Скайуокър и Дарт Вейдър, той последователно се обръща срещу своите наставници, сякаш в търсене на липсващата бащина фигура и в едновременното й отхвърляне. Докато е от Светлата страна, негов учител е Оби-Уан Кеноби, но Анакин многократно показва незачитане на авторитета му. Щом се обръща срещу Кеноби, Скайуокър претърпява унизително за своя потенциал поражение в края на Епизод III и по чудо оживява. Доста години по-късно, вече като Дарт Вейдър, той успява да убие Кеноби , само че в битка, която сякаш вече е лишена от значимост. Оби-Уан отдавна е заменен като бащина фигура от Дарт Сидиъс - успешно привлякъл Вейдър към Тъмната страна, но в крайна сметка също унищожен от него в края на „Епизод VI”.

За Вейдър двубоите с „бащите” и със сина му Люк са битките на живота му, определящи неговите успехи, провали и лутания между Светлата и Тъмната страна. В новите „Междузвездни войни” обаче антигероят е Кайло Рен, който вече елиминира своя баща, а съдбоносните му двубои все още предстоят. Негова бащина фигура сега е мистериозният Сноук и изглежда неизбежно рано или късно Кайло да се обърне и срещу него. Все пак при Тъмната страна убийството на учителя от ученика и насилственото заемане на мястото му е обичайна практика. Да не забравяме обаче, че Кайло Рен е имал и още една бащина фигура в лицето на Люк Скайуокър, който е негов чичо и някогашен учител по пътя на Светлата страна. Повече за взаимоотношенията им ще разберем в предстоящите епизоди.

Несъмнено Кайло най-малкото ще получи своя шанс за изкупление, подобно на Вейдър. Сигурно е и че от следващия епизод нататък Рен вече няма да е същият. Но как точно ще му се отрази убийството на Хан Соло? На пръв поглед то предопределя неговия път към Тъмната страна, но съществува и контратезата - че освен изкушението към Светлата страна, Хан Соло представлява и всичко онова, което Кайло Рен не иска да бъде. Затова самото съществуване на Хан Соло до момента, като реалния баща от плът и кръв, е подхранвало пътя на Кайло към тъмнината.

Така не би изглеждало толкова парадоксално, при липсата на Хан Соло и предвид бащината му всеопростителност до последния му дъх, гневът на Кайло трайно да отслабне, а с него и съпротивителните му сили срещу Светлата страна.